Яхтата
Днеска шефът ме хвана да го карам до морето. Яхтата, която капарира преди 6 месеца, била готова и го чакала закотвена нетърпеливо.
Шофьорът подсмърчаше в офиса болен от грип. От Соломоновите острови. Беше се вторачил в глобуса и се чудеше как го е пипнал след като не знае къде са, а камо ли да е ходил там! Казах му да не се занимава с география, че докато се върнем да не го тръшне и Сейшелския грип. На животинското му лице с двете смачкани уши се изписа подозрение. Но шефа се засмя и го потупа успокоително по бичия врат.
Пътят до морската столица мина без усложнения, като се изключат ченгетата боляри, които ни спряха малко след старопрестолния град. Но шефът бързаше да види новата си придобивка и с добре натъпкания си портфейл законът бе на негова страна.
По пътя ми разказа за яхтата - тази перла на Българското Черноморие. Немска изработка, италиански дизайн. Две спални, 3D видео помещение, трапезария и сауна. Колко харчи? Шефът ме погледна замислено, замълча и каза: "Навремето в жабката на "ЗАЗ"-а имах тефтер. На всяко зареждане пишех колко съм сложил и смятах километрите." Продължаваше да гледа през предното стъкло с унесения поглед, с който вероятно пилотът над Хирошима е пуснал бомбата: "Тогава се зарекох, че един ден няма да мисля колко ми харчи..."
Пристигнахме на пристана и докато хапвахме суши в японския ресторант, шефа се зае да обяснява за името. В завода имали щатен гадател, който по имената на притежателите и точните им рожденни дати и часове, поставял правилното име на яхтата, което пазело от бури, мъгли и ветрове. А срещу допълнително заплащане и от недоброжелатели. Роднините на шефа Анатолий и жена му Гинка бяха изровили всичко от селските регистри, но суеверието изискваше името да се узнае в последния момент.
На мостика ни посрещна Пиер, чернокож стюард с ослепително бяла униформа и почти толкова бели зъби. Търговецът обяви, че върви като бонус към яхтата и ни покани да я разгледаме отвътре. Докато отпивахме от коктейлите с цветовете на някакво африканско знаме, ни бе изнесена презентация, която накара Анатолий да се почувства като арабски шейх. Суперлативите за новата придобивка валяха отвсякъде и когато вече мислех, че се е изчерпал, продавецът обяви, че предстои церемонията по откриване на името!
Вече навън, застанахме на кея, като шефа примижваше срещу слънцето в приятно очакване. Ловък като пантера, Пиер се покатери по кърмата и с рязко движение дръпна брезента.
Името бе изписано с готически букви и гласеше: "Ангина"
|
