|
Днеска станах малко по-късно. Облякох се и тръгнах
за работа. Трябваше да отида до тоалета, но реших, че ще свърша тази
работа в офиса. Никога не съм се отбивал в пицарията на ъгъла, но бях
гладен и влязох. Взех си пица и кола и седнах. На средата на парчето
усетих, че природата е по-силна от мен. Огледах се. Вратата в ъгъла
нямаше табела, но не можеше да е друго освен тоалет. Доядох пицата и
когато вече нямаше накъде, станах и изстрелях въпроса към лелката зад
тезгяха: 'Къде е тука тоалета?' Тя ме погледна учудено и каза: 'Е па
тука немаме!' В рамките на част от секундата прецених, че: а/
няма за какво да ме лъже б/ ако задавам още въпроси от сорта
на 'ама нали сте заведение трябва да имате!' само утежнявам положението
си; и в/ най-близкото спасение е вкъщи!
Изстрелях се от пицарията и когато вече бях на път да преодолея
звуковата бариера чух лелята да вика след мен: 'Момчееее, в градинката
имаааа!' Беше късно. Вече бях пред нас. Влетях във входа, взех наведнъж
петте стъпала до асансьора и ...той беше на последния етаж.
Закъснях за работа.
|