Неочакван обрат
Днеска влязох при шефа да искам повишение на заплатата. Което в условия на бушуваща финансова криза си е направо наглост от моя страна, но напоследък след уволнението на няколко колеги, задълженията ми нарастнаха на квадрат. Та реших да си направя устата и за моята част от спестените пари след разчистването на терена. Пък и ако трябва да перифразирам известната максима - Най-добрата защита от понижениe е искане за увеличение!
Секретарката си лакираше ноктите и докато чаках пред бърлогата се разговорихме за доброто старо време. Мдааа... А там имаше какво да си припомняме! Командиривки, Коледни партита, тимбилдинги... Блонди играеше все централна роля в тея спомени. Всъщност като се замислиш и нейната не е лесна! Вече е на почти трийсет, а не може да раздели една купа сено на две магарета. Гравитацията - този главен враг на жените - си казва думата и вече се забелязва, че основното й стратегическо предимство се нуждае от лифтинг, а след някоя и друга година и от тунинг. Само че повечето мъже май не си падаме по китнати и тунинговани модели. Особено ако трябва да плащаме за подобренията. Пък и за какво ли, след като новите модели вече са на улицата? Може би осъзнавайки всичко това, секретарката се съгласи от първия път да излезем довечера на кафе.
Шефа беше мрачен и ме посрещна само с кимване. Е, не очаквах да ми се хвърли на врата от радост, но все пак леко се стъписах. Изложих му, според мен мотивирано, искането си като не пропуснах придобитите допълнителни квалификации и нечовешкото количество работа, което напоследък ми се събира. Накрая намекнах и за нещата, които са ми известни във фирмата... Босът отиде до барчето, сипа по едно и с недвусмислен жест ме покани да седна.
Вече пет минути гледаше в уискито и тъкмо се канех да го питам какво вижда в бъдещето, когато проговори:
"Знаеш, че те ценя за твоята лоялност. И няма да крия, че за това те оставих във фирмата. Защото сега, когато реваншистките елементи се стремят да съсипят държавата, трябва да се опрем на проверени хора! Бизнесът ни е в опасност. Затова досега каквото сме правили, правили! От днес започваме да работим!"
Това малко ме изненада, защото мислех, че и досега сме работили, но шефа продължи:
"Искаш повече пари? Така да бъде! Но ги спечели сам!"
Тук той изпи чашата на един дъх и я обърна на масата.
"От утре заминавам за няколко месеца и те назначавам за генерален мениджър на фирмата! Документите и инструкциите са при секретарката. Подпиши ги на излизане!", довърши той и ми стисна ръката.
Излязох от кабинета му. След зашеметяващата новина секретарката ми се стори състарена и грозна. Може би, защото вече беше моя секретарка.
Реших да я сменя още утре.
|
