Гумаджията
Днеска спуках гума. Ако сте имали работа с майстори,
автомонтьори, гумаджии, шофьори и т.н. знаете как е! Те са особена
каста, с която трябва особен подход:
1. При тях се ходи омърлян, небръснат и с възможно най-старите
дрехи.
2. Държиш се като мъжкар, но не нахално. По възможност разказваш
кратка, но пиперлива история с главно действащо лице мадама с мерки
поне като на Памела Андерсън.
3. Подхвърляш истории за разни шофьорски неволи, но винаги си готов да
признаеш, че историята на майстора е по-интересна и
поучителна.
4. Служиш си с набор от ругатни за подклаждане на разговора.
И най-важното - Никога не забравяш, че майсторът е
божеството!
За съжаление никога не мога да приложа на практика тези неща. По
погледа на гумаджията разбрах, че не съм облечен както трябва. Добре,
че нямах вратовръзка!
Това сигурно ми спести 3-4 лева. Питах го дали може да оправи гумата и
веднага съжалих - та нали е гумаджия! Не ме погледна, нито ми
проговори. За него аз не съществувах. При него имаше още двама мъжкари,
които знаеха какви да му ги говорят и той на два пъти дори им се
усмихна през зъби.
Най-после дойде и моят ред! С ловко движение гумаджията измъкна пирона
от гумата, вдигна го да го погледне и ... оказа се, че е токче от
дамска обувка! Дружен рев изпълни бараката. Ще ви спестя какви ги
наговориха след това, но което ме изуми бе, че мъжкарят до мен бе
повече от детектив! Само по токчето той успя да опише мадамата със
зашеметяващи подробности като не пропусна гръдната й обиколка, ханша и
някои други неща, на които се спря по-обстойно.
Платих и излязох. Като тръгвах пред сервиза спря светлосин Мерцедес. От
него слезе мадама на около 25 и влезе при гумаджията.
Сигурно идваше за токчето...
|
