Плочките
Днеска ходих да купувам плочки за банята. Стефан, бивш състудент, беше отворил преди години борса за фаянсови изделия и всякакви такива аксесоари и все като се срещнем ме кани да си напазарувам. Та днеска по случая реших да го уважа.
"Лесно ще намериш магазина!", успокои ме той по телефона. "Отпред има мостри, а над вратата е българското знаме! Питай за Иван!"
Докато карах натам се замислих защо ги побиват тези байряци под път и над път? Xайде държавните институции - иди, дойди. Все пак държавен символ! Но напоследък гледам всяка втора бакалия опънала трикольора.
Вярно, природата ни е хубава! Но знамето не е символ на баири и море. 'Не е да кажеш, че сме и някакъв световен еталон за стандарт на живот и демокрация', продължавах да разнищвам проблема докато изпреварвах циганската каруца с ракиджийските казани.
'Все пак слагайки знамето, значи се гордееш с възможностите, които родината ти дава, нали? Но какви възможности?', недоумявах докато две S-класи с идиотски номера профучаваха покрай мен.
Постепенно обаче, гледайки отдалечаващите се напред лимузини, идеята започна да се оформя: Tук можеш да скатаеш някой и друг данък. А защо не и всички? Можеш ако си по-оправен да завъртиш някоя схема и да източиш това-онова. Ако си последователен и имаш финансов усет (това комшията го нарича 'тъп и корумпиран', но това е, защото той няма маниери), вратата на държавната администрация е широко отворена за теб. Може и по стар български обичай да краднеш без да те хванат. Пък и да те хванат. Хора сме! Ще бутнеш тук-таме и...
'Америка ряпа да яде! Страната на неограничените възможности е тук, в страната на трикольора!', заключих паркирайки под знамето на магазина.
Всъщност като се огледах установих, че и съседните борси отговарят горе-долу на описанието на Стефан - плочки и байряци. Но вече бях спрял тука, така че влязох в двора.
До вратата чакаха четирима типа с фирмени тениски и пушеха цигари.
"Добър ден, търся Иван!"
Както изглеждаше най-старшият дръпна замислено и процеди иронично:
"И за какво точно ти е Иван?"
"Трябва да взема едни плочки и ми казаха да търся него."
Оня издуха дима уж настрани, но така че половината отиде в мен и измърмори поглеждайки към останалите:
"Ти требе да си голем оптимист щом го търсиш в петък в 4 следобед!"
Всички се разсмяха на явно вътрешнофирмената шега.
"Kазаха ми, че ще е тук.", продължих да упорствам аз.
"Е па, който ти е казал, явно не работи тук!", изхили се новопролетарият с китайските татуировки и обицата.
Реших да сложа край на този водевил:
"Е, тогава може би Стефан не работи тук?"
Настъпи гробно мълчание. Цигарите изчезнаха и всички видимо се изпънаха.
Постепенно мазни и/или угоднически усмивки разчупиха лицата на всички. Старшият се престраши да проговори пръв:
"Ама защо Иван, господине! Ние можем да свършим тази работа къде-къде по-добре! Че иначе за какво ни плащат?"
Другите побързаха да подемат:
"Ето влезте и си изберете! Ние всичко ще натоварим!"
В склада погледът ми първо попадна на голям бял лист залепен на стената. В средата имаше кръг, а под него надпис: "Антистрес уред - удряй главата тук!" Ако се съди по захабения и мазен център на кръга, бая стрес бе преборен!
Старшият, вече закичен с бадж "Стоянов - продавач-консултант", бе претърпял пълна трансформация. Галантен, услужлив и приятелски усмихнат, вървеше до мен и всяка моя прищявка бе закон за него!
Накрая след като избрах всичко отидохме при секретарката да оформим стоковата разписка. Новината, че съм приятел на Стефан явно я бе застигнала неподготвена, но бе побързала да се начерви, като в суматохата бе мацнала и носа си, а около нея витаеше приятен парфюм. Глезеше се като изговаряше "плооочки" и ме гледаше почти влюбено.
Барабите натовариха стоката в колата и чак като запалих се сетих, че не съм платил.
Но верен на принципа "Дават ли ти дръж, гонят ли те беж!" потеглих, успокоявайки съвестта си, че в крайна сметка ще платя на Стефан.
Всъщност той ме изпревари и звънна пръв.
"Какво става? Мойте хора те чакали цял ден!"
"Е как бе, Чефо! От там се връщам! Нали знамето, плочките, синята ограда..."
"Не бе! Не синята! Сивата! Ти си отишъл при адаша!"
"Амииии....", чудех се какво да му кажа.
"Поздрави на адаша тогава!"
|
