Данъчният
Днеска имах среща от трети вид. Откакто подкарах представителството на фирмата на Том тук, това взе да ми се случва доста често. И особено откакто той разбра, че пренасочвайки повечето финансови потоци през татковината може да спести бая от данъци. За целта наех експерт-счетоводителка със солидни препоръки, но с квалификации, както впоследствие разбрах, състоящи се основно в лакиране на нокти и разговори с лица наричани за кратко 'Муцка', 'Пухчо' и 'Слънце'. Скоро се разбра и че под термина 'двойнo счетоводство' тя просто разбира водене на два тефтера - единият за пред данъчните, а другият за нас. Не след дълго се наложи да отвори и трети такъв - за пред Том. Инвеститорът просто не искаше да приеме двойнствеността. Така от двете книги извлякохме най-положителното и сътворихме трета, влизайки в световната история като създатели на тройното счетоводство.
Всичко вървеше добре до момента, до който каката подаде годишна данъчна декларация, изцапана на три места с лак и попълнена напосоки с данни от трите тефтера. Уведомлението от данъчните за ревизия не закъсня, но счетовъдката запази самообладание, завъртя два телефона и ми уреди среща с точния човек.
'Ще ме чакаш след третия тунел, под магистралата. Къде пилоните са най-високи!' Гласът бе дрезгав и не търпеше възражение.
Та ей ме на! Чакам! В двата джоба по един плик, че не се събраха всичките накуп.
По едно време по черния път зад завоя излезе мургав индивид, яхнал колело. Не изглеждаше да е моят човек, пък и стискаше пътен знак, но знаеш ли... Може нещо парола... Изгледах го внимателно. Оня изведнъж се разбърза, натисна педалите и се не видя.
Не след дълго по прахоляка се зададе черен джип - Nissan Patrol, ако не се лъжа. Джантите - и те черни! Нов, но целият окалян. 'По-мъжкарско е!', съгласих се наум.
Типът имаше повече вид и държание на холивудски актьор, отколкото на данъчен, който по цял ден превива гръб над баланси и сметки.
'Казаха ми, че си закъсал тук с колата... Та дойдох да ти помогна!', подхвърли той.
Тъкмо да изтърся, че няма такова нещо, когато се усетих и кимнах. Оня протегна ръка и пликовете размениха притежателите си.
'Сега...', почнах аз колебливо. 'Мога ли да съм сигурен, че всичко с ревиз... ъъ... с колата ще се оправи?'
Данъчният ме погледна сякаш едва сега осъзнаваше, че съм тук, въздъхна и бавно се обърна към крайпътния храст.
'Трябва да се научиш да ми вярваш!', му каза твърдо. Дървото мълчеше. След като почака и се увери, че няма да получи отговор, се обърна пак към мен.
Високо над нас по магистралата летяха коли. Вятърът свиреше в клоните. Някъде изграчи гарван.
'Все пак не преброи парите! Значи ми вярва!', мина ми през ума нелепата мисъл.
Кимнах му замислено. Оня ми козирува по американски и се качи в джипа. След няколко неумели маневри, като при едната едва не падна в дерето, форсира и се изгуби в облак от прах.
Не знам защо, но сякаш ми олекна!
Погледнах нагоре към магистралата кацнала на върха на огромните пилони, осъзнавайки чак сега строителния подвиг на трудоваците.
Изведнъж се почувствах страшно малък и нищожен. Архитектурното чудо, дело на родния гений се извисяваше високо над мен.
Обзе ме абсурдна, но непреодолимо силна гордост, че съм българин.
|
