Таксиджията
Днеска се прибирах по малките часове. На пиацата имаше само едно такси, но шофьорът отказа да ме вземе. След 5 минути махане един спря и ме качи. Бакшишът пушеше цигара и слушаше 'Дърт козел млада върба лющеше...'. Май не беше от много приказливите.
'Твоят колега от пиацата нещо не искаше да ме вземе. Що така?' подхванах разговор.
'Не знам, приятелю!' отвърна оня.
Учуди ме обръщението му , защото още като се качих видях как ме удари в брояча.
'Може да е чакал някой чужденец за хотелите.' предположих аз.
'Абе знам го аз него!' изсумтя таксиджията. 'Вчера качих пред него двама германци и като спрях на светофара оня идва при мене. Влезе до кръста през прозореца и като взе да ме псува! Че налита и да ме удря! Немците си глътнаха езика!'
'Егати простака!' вметнах аз, за да поддържам разговора.
'Ама той какво си мисли, бе! Че аз не мога да го фрасна ли?' почна да се пали бакшиша като помпеше газта. 'Като ми падне пердето, както ми е влязъл при мене, ще го хвана за врата, с едната ръка ще го държа, а с другата ще го млатя, мама му!' вече викаше той като държеше с едната ръка геврека, а го налагаше с другата.
Усетих, че нещата излизат извън контрол, но оня така се беше разпенил, че нямаше спиране.
'И после както го наказвам, ще дам газ и ще му натреса 'Пежото', а него ще го влача и ще го удрям и ще го мачкам и ще го...' тук речника му свърши и продължи с набор от крайно нецензурни, но изключително описателни псувни!
Стигнахме кръстовище и оня излая: 'Тука карам наляво!' Прецених, че не е добре да му противореча.
'Тука ще свия надясно!'
'Надясно!' съгласих се аз разбирайки, че той владее положението.
На следващия стоп бакшишът спря и като ме погледна лудо, извика: 'Ще го пребия, ей! И ще го лежа! Ще го лежа!'
Помислих си, че каквото и да кажа може да се изтълкува като склоняване към саморазправа и затова замълчах. Две преки по-надолу му хвърлих 10 лева и изчезнах.
Оня отпраши с мръсна газ като едва удържаше таксито...
|
