Татуировката
Днеска сутринта си отворих e-mail-a. Имаше две писма - едното от шефа, а другото от другаря Петров. Общо взето и на двете тонът беше еднакъв. Странно, но и двамата ме заплашваха да им върна парите, щото били техни! Препратих им e-mail-ите да се разберат. Сетих се за дядо ми, който до смъртта си не можа да се примири, че 'червените' му бяха взели магазина. Та както др. Петров веднъж се беше изразил, макар и по друг повод: 'Сега ти си на ход!' Или ако използвам тяхната терминология - Бях експроприирал експроприаторите! Писанието на др. Петров завършваше гръмко: 'И не забравяй, че по петите ти сме не само аз и Големия Макак, но и цялата Партия!' Не уточняваше за коя партия става въпрос, но мисля, че нямаше предвид Бирената. Винаги е бил привърженик на уискито.
Мислите ми все още витаеха около Големия Макак, когато вратата се разтресе от енергично почукване, което ме накара да разлея половината кафе. Ако вярвах в силата на телепатията и телепортацията, щях да се обзаложа, че това е някоя от горилите на боса.
Отворих рязко и погледът ми се сблъска с камара от правилно подредени мускули, опаковани в синя тениска с надпис 'Spike'.
'Аз съм Спайк!', представи се бодибилдърът и влезе. 'Съседи сме и разбрах, че си от България.'
А такааа...! Пък аз си мислех, че съм инкогнито! Ако новините се разпространяваха с такава бързина, следващата седмица можех да очаквам др. Петров.
'Съседи сме, да.', отговорих уклончиво.
'Човече, трябва да си минал бая път!', продължаваше да плещи неканеният гост. 'Колко дена пътува с автобус?'
Това последното сигурно трябваше да го отдам на американската образователна система.
'Идвам отвъд голямата вода!', поясних, като същевременно направих описателно движение с ръце като самолет.
'Аха!', съгласи се бързо Спайк, но в погледа му се четеше, че нищо не е разбрал. 'Ти можеш ли да пишеш?'
Сега остана и да ме пита за dneska.com и щях да съм мат!
'Да пишеш...', повтори той като подкрепи думите си с жест.
'А! Мога, да! Що?', окопитих се аз.
'Вие имате ли своя азбука? Някаква по различна така?', настояваше той.
'Имаме, да. Kирилица. Уроци ли искаш да ти давам?', не се стърпях.
'Супер! Слушай сега! Хобито ми са татуировките!', грейна оня и за да не е голословен съблече фланелката си и с гордост се изпъчи.
До този момент мислех, че асансьорът в нашия блок е нашарен до последно, но това пред мен надминаваше всякакви граници! Спайк се завъртя и от гърба му ме изгледа триглав огнедишащ змей вкопчен в неравна схватка с девица, която се бореше с едната от главите му, докато другите две я гледаха похотливо. Отдолу се мъдреше надпис на китайски.
'Имам надписи на различни езици, ама искам да добавя и на... Абе, тая ваш'та, как я каза...?'
'Кирилица', помогнах му.
'Кирца, да! На врата искам да си татуирам моя девиз – 'I'm your nightmare!' На, напиши ми го тук с вашата азбука!', каза комшията и ми бутна лист и химикал в ръката.
Замислих се за момент да не сбъркам нещо с превода. След това внимателно написах с печатни букви: 'Аз съм твоят кошмар!'
Канарата от мускули се зарадва като дете. Грабна листа и изхвърча навън.
Имах да свърша доста работа през деня и вече бях забравил за него. Вечерях към осем и тъкмо слизах да си прибера прането от сушилнята в мазата, когато го срещнах на стълбите. Спайк не каза нищо, а само се обърна и с гордост посочи надписа на врата си, който и без това се четеше от горната площадка. Слязох три стъпала да се уверя, че съм прочел правилно. Татуировката гласеше:
'Аз съм твоят комар!'
Май трябваше да сменям квартала...
|
