Неочаквана среща
Днеска г-н Хъдсън ме извика и ми съобщи, че е наел външен консултант за българския пазар и иска да се срещна с него в 14 h. Човекът бил инсайдер и запознат с всички тънкости на бизнес средата в татковината.
Реших да хапна в близкия китайски ресторант преди срещата. Собственикът на ресторанта, Стивън, ме настани на любимата ми маса до прозореца и след малко пред мен димеше порция китайски бъркоч. Междувпрочем толкова китайски, колкото и името на собственика, който изглеждаше наистина като азиатец, но говореше с ямайкски акцент. Всичко това обаче сега бяха бели кахъри. Докато обядвах размишлявах над особата, с която ми предстоеше среща. Хъдсън не обичаше да си пръска парите на вятъра и явно беше проучил из основи т.нар. 'консултант' преди да го наеме. Но кой можеше да даде повече информация от тази, с която вече разполагахме? Очевидно се касаеше или за някой въздухар или за наистина едра риба.
В 14 h си взех кафе и седнах в стаята за срещи. На отсрещния небостъргач се бяха провесили двама и чистеха стъклата. Работеха методично и с неподправен професионализъм. Тъкмо се чудех, колко ли им плащат за тази работа, когато вратата се отвори и в стаята влезе ... шефа от софийския офис!
Бях прекалено втрещен и кой знае каква физиономия съм направил.
'Анатолий!?', чух гласа си някъде отдалеч.
'А ти какво си мислеше, че няма да те намеря ли?', процеди патрона.
Седна, разположи се като у дома си и запали цигара.
'Проблема с хора като теб е, че мислите прекалено шаблонно.', издуха той дима към противопожарната алармена инсталация на тавана. 'Но всъщност това е и основната разлика между такива като теб и мен. Вие просто сте създадени да бъдете водени, напътствани и вкарвани в пътя. Докато аз съм от другата страна на нещата. Аз водя! Аз измислям шаблоните, които ти изпълняваш. Съзнателно или несъзнателно. Защото не е вярно както повечето хора си мислят, че света е разделен между капиталисти и комунисти. Не! Разделението е между водачи и водени! Между такива, които измислят и налагат правилата и такива, които ги следват!'
Вече се бях окопитил и му следях мисълта.
'Чакай, чакай малко!', прекъснах го. 'Какъв водач си бил ти? В последните 30 години си се съобразявал всеки ден с каквото ти кажат! Първо комсомола, после партията, после тея дето ти дадоха парите и ти казваха как да ги въртиш! Всеки ден си слушкал и си си натискал парцалите, а сега ми се правиш на големия предприемач. Да, има разделение различно от комунисти и капиталисти, но то е между хора, които слушкат и папкат и такива, които вървят срещу течението! Познай от два пъти в коя група си ти!'
Oтсреща алпинистите продължаваха да чистят стъклата. Единият извади сандвич и почна да обядва, висейки над бездната.
Помислих се, че това е може би единственият момент, когато тишината ме е гнетяла повече от някое чалга изпълнение.
'ОК! Както и да е!', наруши мълчанието Анатолий. 'Всъщност всичко това сега няма значение!' Огледа се и като не намери къде, загаси цигарата в подметката си. 'Утре сутринта те искам в 10 с парите в 'Starbucks'-a на ъгъла.'
Доизпих кафето и му подадох чашата за пепелник. Гледахме се може би няколко секунди, след което станах и излязох.
След половин час бях на автобусния терминал на 42-ра улица. Взех билет и се прибрах да си приготвям багажа.
Преди да си легна написах един e-mail на другаря Петров с точни указания къде може да намери шефа утре в 10. Ако имаше някакво протеже в Ню Йорк, то той непременно щеше да е там.
В което всъщност не се и съмнявах...
|
