Днеска

На училище

Днеска бях отново на училище. Господинът изпитваше безмилостно и неумолимо се приближаваше към мен. За щастие бях добре подготвен, така че не се притеснявах много. Но когато дойде моя ред ме лашна в някаква тотално непозната материя. Едва тогава забелязах, че учителят е всъщност другарят Петров. В системата имаше три неизвестни, но само две уравнения и не се търсеше сума, а местоположението на някакви пари. Усещах, че нещата отиват на зле и обърнах безпомощен взор към класната стая. А там на първия чин до прозореца вляво седеше шефа с изтрито дипломатическо куфарче на чина. Знаех, че може да ми помогне, но той само открехна капака, колкото да видя пачките вътре и го хлопна със злорада усмивка. От другата страна на редицата седеше секретарката. С недвусмислен жест ми показа, че има пищови под чорапогащника си. Но когато тръгна да ги вади се залиса с някаква бримка и ме забрави.
На вратата се похлопа и в рамката се появи грубиян, който си намигна с портрета на стената изобразяващ хъш, но кой знае защо с ланци и златен GSM. Не бях ги виждал никога преди, но почувствах, че това не може да са други освен Ичо Бокса и Големия Макак. Усетих, че ми прималява, но в този миг започна да бие звънеца и всичко около мен тръгна да избледнява. Звънецът биеше все по-настойчиво и когато класната стая съвсем се размаза, започнах бавно да осъзнавам, че това е всъщност будилника. Опипом го изключих и се отпуснах плувнал в пот.
До тук добре!
Цялата сган я нямаше, но беше само въпрос на време да се появи отново. И тогава нямаше да има училищен звънец да я изтрие.
Замислих се. Когато разсъждавам над някакъв проблем възможните решения рано или късно изплуват от само себе си.
Пред мен имах три варианта:
а) Намирам шефа и го предавам на горилите.
б) Стабилизирам фирмата и с много труд, усилия и комбинативност връщам парите.
в) Възстановявам парите от моя джоб.
...Yeah, right!
Имаше разбира се и четвърти вариант - Задигам остатъка от парите и изчезвам. Беше отчаян и самоубийствен, но не знам защо най-реален и привлекателен.
Дълбоко в мен, винаги съм бил авантюрист.

E-mail

2007-2010(c)dneska.com Всички права запазени! Публикуване и всяка форма на комерсиално използване става само след писмено съгласие от Dneska.com. Съдържанието е плод на авторската фантазия. Всички имена са измислени

Disclaimer: dneska.com не отговаря за съдържанието или услугите предлагани от други организации на тази или чрез тази страница!

Всички истории

(най-популярните са означени с * )