'Старата България'
Днеска водих група до някакво затънтено село. Мероприятието имаше подмамващото име "Старата България" и беше събрало 10 чужденки. Трябваше да тръгнем от хотела в 18 ч., но докато ги събера по стаите стана 18.30 ч. и се наложи шофьорът да кара лудо, че да стигнем навреме. Второкласният път (по българските стандарти) беше осеян с дупки, така че се тресяхме и лашкахме в буса. Обясних на туристките, че това е част от приключението - все едно че се връщаме назад във времето. По едно време обаче тътрузенето стана толкова яко, че погледнах часовника на таблото в очакване стрелките му наистина да тръгнат назад.
След един час пристигнахме. Качиха ни на три каруци и след 15 минути бяхме в ресторанта. Един поглед ми стигаше да разбера, че ресторант "Старата България" беше всъщност старата селска кръчма, в която нищо не беше пипвано от последното посрещане на Тодор Живков. Настаниха ни на трикраки столчета и ни сервираха онзиденшната леща и по-добрата версия на вино "Трите мечки".
Започна програмата. Очаквах някакви народни танци, но на сцената излезе денс група "Торнадо" - три девойки и още толкова мъже в трика и почнаха да се прескачат и жонглират с някакви топки и обръчи. Управителят на кръчмата, явно подпийнал, тръгна да поздравява гостите с бутилка в ръка. Забелязах, че и шофьорът ни се налива, но като го попитах ме успокои, че докато си тръгнем щял да е ОК. В този момент холандката изпищя, чу се плесник и като се обърнах видях управителят да се държи за бузата. Туристките настояваха да си тръгнем веднага, защото кръчмарят проявявал нескрити мераци. Шофьорът обаче беше на третата гроздова, така че тръгване нямаше. Тъкмо се чудех как да успокоя туристките, когато се сетих за циганката пред входа. Пазарих я да им гледа на ръка, само че с уговорката, че ще чертае само светли перспективи. Мургавелката ме погледна снизходително: "Че то е ясно, бе бате! Иначе кой плаща бакшиш!" Как се разбраха с гледачката не знам, но явно бяха доволни, защото надаваха весели писъци.
Отидох при шофьора: "Шефе, как ще ни караш обратно на три ракии?" Оня пресуши чашата, хлъцна и замези: "Брат'чед, това е четвъртата, но нема да се плашиш! Ти имаш ли книжка?"
"Имам", отвърнах.
"Е, тогава къде е проблема? Ти караш!"
Опитах се да възразя, но той продължи: "Ще внимаваш с втората - не влиза и трябва с двойно амбриране. Четвърта няма, така че от трета ръгаш на пета! А като минем големия завой, пускаш по инерция и изключваш двигателя." Тук се усмихна заговорнически и добави: "Да спестим малко нафта..." Но веднага продължи сериозно: "Само ще гледаш ключа да е на средно положение, че ако се заключи волана на някой завой, отидохме у реката!"
Натоварих туристките и им обясних, че аз ще карам, защото по нашите закони не може един шофьор да кара на отиване и връщане.
Качих и циганката за късмет...
|
