Напускане
Днеска почнах нова работа. Туристически представител на морето. Оказа се, че да встъпя в новата длъжност е по-лесно отколкото да напусна старата. Шефа като научи ме извика и още от вратата почна: 'Напускаш, а ? Какво не ти беше наред тука? Ходи ли по командировки? Ходи! Пи ли бира? Пи! Спа ли със секретарката? Спа! А сега какво излиза?' После обаче се успокои, сипа по едно уиски и започна 'приятелски' разговор. 'Аз уважавам твоето решение да се насочиш към туризма. Но надявам се, че няма да ни забравиш. Защото ние няма да те забравим! Може да се видим по курортите. Аз там имам много познати. Но човек няма само приятели. Ти беше доста време в нашата фирма, знаеш някои работи. Но едно най-харесвам в теб - твоята лоялност! Така човек и по-лесно напредва в живота. Защото не може само да вземаш. Трябва и да даваш!' Имах чувството, че напускам мафията. Затова подходих директно: 'Шефе, аз пазя тайна! А ако нещо мога да съм ти от полза винаги съм на твое разположение!' За бонуса, с който висях от 3 месеца не стана дума. Така се разделихме. Всеки с по едно наум.
На излизане пляснах секретарката отзад и й подхвърлих: 'Следващият път ще се видим в някой хотел!'
Тя се усмихна лукаво и отвърна: 'Само гледай да е петзвезден!'
Да бе! Сякаш на тавана на стаята пише звездите!
|