|
Днеска пристигна някакъв приятел на шефа. Англичанин, тръгнал да си търси имот. Или по-точно къща с двор. Шефът ми го зачисли
и заръча да не се отделям от него докато не намерим каквото търси. Изпечатахме един куп оферти, качихме се в колата и тръгнахме. Хари
е за пръв път в България и си мисли, че щом сме в Европейския Съюз разликите с Обединеното Кралство се свеждат до обратното движение,
азбуката и езика. На мен се падна сложната задача хем да го въведа в действителността, хем да не го уплаша.
Брокерът, който ни показа първата къща беше с тридневна брада, а и лъхаше на вино ("Трите Мечки" ако не се лъжа). Държеше се сякаш притежава
изключителните права за продажба на къщи в България. Само с един поглед даде на англичанина да разбере какво мисли за него и
му поиска два пъти повече от цената в офертата. Обоснова се, че имотите в този край са подценени, а и цените ще се вдигнат след като влезем в Европейския Съюз.
Поправих го, че вече сме в Европейския Съюз.
Следващите няколко къщи не харесаха на англичанина, а и историите на брокерите се повтаряха до баналност - Невероятна инвестиция, цените щели да растат,
перфектни съседи, "Ще я купувате ли, че днес имам още два огледа, а и трябва да направя снимки за американеца дето иска да я купи онлайн."
Цялата работа започна да ми прилича на нашите автоджамбази, дето ходеха навремето за коли в Германия. От автокъща на автокъща.
И в последния ден преди да им изтече визата, когато вече няма накъде, се купува най-големия дарак.
За англичанина опасност да му изтече визата няма. Така, че утре продължаваме!
|
