Професионалистът
Днеска имах среща с приятел на шефа, който живее в
Прага. Взех и секретарката за цвят. Уговорката беше в
старинно ресторантче до Карловия мост. Още като влезе и ме върна с 25
години назад. Погледът, маниерите, гласът, държанието му - да,
определено ДС. Всъщност той не го и криеше. Разказа ни за доброто старо
време, когато бил в "разведката". Сега имал фирма в Прага. Подхвърлих
му няколко лафа от сорта на: "Малко останаха истински професионалисти
като Вас!", "Държавата има нужда от такива хора!", "Трябва да спасяваме
отечеството!" и други подобни.
"Като пристигнах в Прага за първи път - взе да разправя той - бях
стреснат от цялата космополитност на града. Все пак идвах от градче,
което тогава наброяваше не повече от 7000 души. Но си казах - щом
партията ми е гласувала доверие, трябва да се справя!"
Определено бе извървял дълъг път - държеше се сякаш ресторанта е негов,
а за притеснение от големия град и дума не можеше да става. Закара ни
до хотела с джипа си Porsche Cayenne. Вътре свиреше "Хей кажи ми облаче
ле бяло". Направи ми впечатление, че спазваше всички знаци по пътя. Или
се беше европеизирал или просто знаеше, че тук не минава номера с 50
евро в книжката. Пък и за какво да бърза? Явно беше с едни гърди напред
в мисленето пред родните мутри, които вместо да се наслаждават на
парите, колите и любовниците си, ще се избият да бързат по пътищата за
...гробищата.
Секретарката беше определено впечатлена и вече в хотела взе да повтаря:
"Какъв стил, какъв финес...!" Погледнах я накриво и тя млъкна.
|