Днеска

Малкият принц

Днеска шефа ме изпрати да взема синчето му от училище. Малкият хубостник се води аристокрация. Нищо, че баща му е от село, дето още няма ток, а майка му вместо "Извинете" вика "Опа!". Хлапето е само на 12, но вече е разбрало, че в този и следващия живот неговата е уредена и няма за какво да се главоболи. Или както се казваше в една стара реклама: "Той е малък, но вече знае!" Също знае и на кого могат да му минат номерата.
Пресечката до училището беше фрашкана с коли. Видях го, че рита топка с другите аристокрации и му свирнах. Махна ми небрежно да го чакам. Явно знаеше точното ми място в йерархията на фирмата. Бях с джипа на шефа, така че се престраших да спра на аварийни и задръстих цялата улица. Зад мен спря друг джип. Беше по-стар модел, а и моят номер беше по-идиотски, така че го игнорирах. Зад него наби спирачки бакшиш, източи врат през страничното стъкло и като прецени правилно ситуацията включи на задна и тръгна да се изнизва. Точно в този момент обаче отзад го нахендри буса с млякото, тръгнал да зарежда съседния магазин. Бакалинът, който беше седнал отвън, вече допиваше бирата си, но не се подвоуми нито за миг, а си отвори нова и се приготви за сеир.
Беше края на работния ден, така че и таксиджията и ex-van търговският представител бяха освирепели. Направо ми стана страшно като помислих какво щеше да стане ако бях с моя Фиат. И на двамата им беше ясно кой е виновен за ситуацията, но дори и не посмяха да погледнат към приличния на боен кораб огромен джип, а се хванаха за гушите. Бакшишът изглеждаше като бивш пандизчия, какъвто сигурно и беше. За няма и две минути изнуди младока от буса със 100 лева. И две каси кисело мляко, колкото да не е капо. По лицето му се четеше съжаление, че не го бе блъснал буса с цигарите.
В този момент синчето на шефа доприпка и се тръшна на предната седалка. "Карай назаде!" извиси гласец. "Що назаде?" облещих му се. "Щото само в магазина в задната пряка има от новите ядки на "Chio"!" изрече то с досада и извади електронната си игра. Включих на задна и свирнах. Колите зад мен бавно се раздвижиха и услужливо се дръпнаха.
15 минути по-късно летяхме по булеварда. Бъдещият шеф на моите и вашите деца хрупаше ядки и се биеше във виртуалната реалност на седалката до мен.

E-mail

2007-2010(c)dneska.com Всички права запазени! Публикуване и всяка форма на комерсиално използване става само след писмено съгласие от Dneska.com. Съдържанието е плод на авторската фантазия. Всички имена са измислени

Disclaimer: dneska.com не отговаря за съдържанието или услугите предлагани от други организации на тази или чрез тази страница!

Всички истории

(най-популярните са означени с * )