При аптекаря
Мерси за всички отзиви, които получавам напоследък за историите! Май щеше да е по-добре, ако живеехме в нормална държава и нямаше такива истории...
Както и да е, радвам се, че ви харесват! Ето и продължението на предната:
Днеска отидох да си купя капките за уши дето докторът ми ги изписа вчера. Въртях половин час докато намеря аптеката. Беше точно до кръчма 'Палавият Джак'. Работният ден привършваше, така че не се изненадах, когато видях на вратата табелка 'Затворено'. Но за всеки случай натиснах бравата и вратата се отвори. Влязох и тъкмо щях да питам има ли някой, когато чух познат глас. Идваше от стаята отзад и беше на доктора: 'Хаповете по колко ги даваш?'
'По 15,70' - това трябваше да е аптекаря.
'Добре, значи тази седмица съм ти пуснал 72 рецепти... по 15,70'. Чу се щракане на елка. '1130,40. По 10% прави... 113 лева и четири стотинки. Стотинките няма да ти ги търся!' - каза великодушно докторът и продължи: 'Я да видим сега капките. 59 рецепти по 12,60 прави...'
'Чакай, чакай!' - взе думата апрекарят. 'По моите сметки са 58!'
'Как 58? 59 са! Ето виж списъка с имената!'
Настъпи тишина. Чуваше се само как докторът тихичко си тананика: 'Циганката няма гащи, баджанак, баджанак! И да има и да няма, бадж...'
'Е, ето!' прекъсна го аптекарят. 'Тоз последният не е идвал!'
'Как не е идвал, бе!' ядоса се докторът не на шега. 'Вчера го пратих момчето! Пак си смукал ментетата на Джак и си го изпуснал! Омръзна ми вече с тебе! Значи аз мога да си губя времето и да ти пращам клиенти, а ти нехаеш! 10 минути се правех, че го преглеждам, нищо му нямаше, но след две седмици пак щеше да дойде! Ще почна да работя с Джамбазов, ей! Че неговата аптека ми е по-близо и няма да обяснявам половин час как да го намерят!'
Това ми стигаше. Излязох на пръсти. Вече навън скъсах рецептата и я хвърлих в коша.
|
