Човешки ресурси: Шеметите
Днеска в 9 влязох в офиса с чаша кафе и се заех да преглеждам
сутрешните новини. Като по план точно в 10 влезе първия
кандидат - дюнерджията. Не беше от приказливите. Пукаше с кокалчета и
все гледаше към прозореца. Може би професионален навик за следващата
поръчка? Препитах го на английски. На плажа в Слънчев град може би беше
капацитет, но тук му се губеха някои думи. Както междувпрочем и на
български. Но умело ги заместваше с оборотни лафове като "такова",
"нали" и "разбираш ли" както и с комбинации между тях. Word и Excel?
"Ще ги науча! Аз и на дюнерите като почнах нищо не знаех ама...!"
До обяд се изредиха все такива. Бивш бакшиш решил да смени попрището,
кроячка със завършено основно и най-накрая пазач на техникум. Тоя беше
сигурен, че ще го вземем! За него техническият секретар беше просто
следващо стъпало в кариерата. Абе технически, техникум - Все там!
|