Noblesse Oblige
Днеска излязох от хотела и се запътих към ресторанта, където щеше да бъде срещата с родните бизнесмени. Вървях около 20 минути и вече бях почти там, когато забелязах на пресечката отпреде двама типа облечени като погребални агенти. Люпеха семки и около тях всичко беше почерняло. Една баба се спря и почна да им се кара на френски, но единия само нещо измуча и се обърна подвиквайки към другия; "Тоa бабек пък! К'ъв му е зора!"
Приближавайки се към входа на ресторанта, видях как отсрещната горила каза нещо в микрофона спускащ се от ухото му. Явно всичко беше изпипано по добрите стари правила на разведката. Можех да се обзаложа, че бяха засичали времето за измъкване до хотела си пеша и с кола по различни маршрути. Егати! Тея още живееха в 1984!
Бях почти сигурен, че моите хора са се разположили вътре на масата в дъното, с гръб към стената, фиксирайки входа. Влязах и... въздъхнах облекчено. Това им харесвам на бившите шестаци! Винаги можеш да разчиташ на тях!
Съвсем не по устав и с гръб към вратата седеше някаква фльорца. Дъвчеше дъвка, навиваше си косата на пръста и явно се отегчаваше до смърт. След официалните поздрави босът се опита да я разкара, но оная се заинати и не мръдна докато не получи кредитната му карта.
“В съседната пряка има класен бутик – Noblesse Oblige”, информирах куклата. Две хубави очи и особено лявото ме погледнаха празно.
“Благородството задължава”, поясних.
"Мен никой не може да ме задължи!" фръцна се тя и изтрака с токчета навън.
"Лолита напусна обекта!", изпука в слушалката на горилата до мен.
Патронът се държеше сякаш ми е най-малкото шеф. Опитах се леко да го отрезвя, но толкова години чорбаджийство явно не можеха да се пречупят току-така. След като предложи обаче цена два пъти по-висока от уговорената, вече трябваше да го върна на земята.
"Не забравяй, че акциите ни на софийската борса растат за трета поредна седмица! Фирмата е в подем, а и не ми липсват и други оферти!", опита се да блъфира той.
"А това не е ли, защото сте раздухали на всичките си подопечни медии, че ще продавате на американски инвеститор? Какво би станало например, ако утре подшушна, че след като сме разгледали тефтерите ви сме загубили интерес и сделката се разваля?", контрирах ва банк.
Ръката на горилата му потъна под сакото и се чу изщракване. Бащицата го потупа успокоително и оня се кротна. Запали цигара, но не беше дръпнал и два пъти, когато келнерът дотърча и с енергични жестове му даде да се разбере, че трябва да я загаси. Оня пак бръкна под сакото и вече мислех, че утре ще ни пишат по вестниците, когато босът му подшушна нещо и го умири. Чу се само приглушено: "Абе ти да ми беше в София...!"
Чорбаджията се заигра със салфетката и почна: "Виж какво, ти си интелигентен човек, аз поразпитах за теб..." Контролен поглед. "Ще предам поздрави на приятелите ти, роднините като се върна... Българи сме в крайна сметка!"
Сега аз бях на ред да се заиграя със салфетката. След като почти успях да направя птица оригами, а същевременно трескаво размислях, отвърнах:
"Но Хъдсън не е българин. А той решава нещата."
Бодигардовете явно не можеха да повярват на ушите си, че някой друг освен шефа им може да решава нещата!
"Тогава защо не дойде той?", ме изгледа предприемачът в упор.
Теглих мислено чертата - лъжа, заплаха, изнудване. Очевидно разговорът беше приключил и нямах повече работа тук. Станах и измъквайки се отговорих:
"Спомена нещо, че с култура не може да се купи нищо" и излизайки добавих: "Но тъй като гледам този проблем вас не би трябвало да ви вълнува..."
Хванах първото такси пред входа и отпраших преди да са схванали намека.
|
