На ресторант 'При Нгуен'
Днеска обядвах в кварталния ресторант "При Нгуен". Самият Нгуен е симпатичен тип на около... всъщност при тях никога не можеш да си сигурен за възрастта. Важното е, че се пада братовчед по майчина линия на Гуен Стефани. Или поне така казва.
В градинката пред ресторанта винаги се навърта кварталният пес Чарли. Добродушен помияр с червена капса на дясното ухо. С него си имаме закачка - аз му казвам да стои по-далеч от ресторанта, а той ми лавва. Днеска Чарли явно се беше защурал някаде подир кучката с жълтата капса.
При Нгуен цареше оживление. В ресторанта се мотаеха още десетина негови сънародници. Каза, че били от пилотния проект за внасяне на работна ръка по новата инициатива на правителството. Засега помагали в кухнята. Били донесли и няколко нови традиционни рецепти. По принцип съм отворен към новото и затова реших да опитам супа "Нуакмунши.....", абе номер 17 в менюто!
След десет минути супата беше пред мен. Беше вкусна! Загледах се през прозореца, сърбайки и с удовлетворение се замислих, че вече сме нормална държава - щом почнахме да внасяме работна ръка и да даваме зелени карти.
Изведнъж налапах нещо пластмасово. Изплюх го бързо.
Беше червена капса.
|