Ню Йорк, Ню Йорк!
Днеска се събудих от крясъци, които идваха от съседната до хотела къща. Тип с пролетарски тембър се разправяше с някакво женище, на което не му млъкваше устата. Не можех да различа думите, но скандалът набираше сила, докато накрая на барабата му писна и изкрещя: “Shut up, you fuckin' bitch!”
С една дума, добре дошли в Ню Йорк!
Това ме наведе на мисълта, че трябва да се поогледам за квартира. На дупката, която обитавах, само името й беше хотел. А това, че всички бяха много учтиви само допълнително ме караше да съм нащрек.
След 2 часа бях на първия адрес от списъка ми с обяви за жилища. Пред вратата чакаха още няколко такива като мене, което ме усъмни дали не късат билетчета за оглед. След 20 мин. дойде и моя ред, но докато прекрача прага и апартаментът свърши! Типа, който го играеше собственик, ми тикна в ръцете някакъв формуляр. Банкова сметка? Референции от работата и предишни хазяи? Питах го дали може кеш. Оня се замисли и ми поиска предплата за една година. Аз на свой ред също се замислих и споменах някои от роднините му, като гледах да не се ограничавам само до майка и леля.
В следващите няколко квартири историята се повтори почти дословно. Всъщност 'квартири' е доста луксозна дума за копторите, които се предлагаха. Спалня без прозорец явно не учудваше никого, а комбинацията между кухня, всекидневна и душ кабина по всяка вероятност бе залегнала в основните строителни нормативи на квартала. Крачейки към метрото, погледа ми попадна на обява, която си личеше, че е написана на бързо от индивид с образование горе-долу трети клас: "Малак апармент под наем. Не зъдавъм впроси!" Ок! И аз нямаше да го питам дали е изкласил!
Ако някой ви каже, че метрото на Ню Йорк във филмите е само декор, не му вярвайте! Точно такова си е! С цялата навалица, плъховете между релсите и течащата вода от тавана. Все пак чувството, че съм част от нереалния свят на касовите продукции ме изпълваше с някакво извратено самодоволство от обкръжаващата ме мизерия и сган. И докато метрото бе само декор, то като слязох на спирката и се качих на улицата, трилър и реалност се сляха в едно, в полза на трилъра. Просяк с новогодишна премяна от Милениума, оглозгани скелети на лимузини от 60-те и запалени кофи с боклук допълваха пейзажа и внасяха закачлива нотка в иначе явно монотонното ежедневие на квартала.
Номер 6725 бе на две преки и ако се съди по външния вид, сградата бе преживяла бурни времена. Както и няколко боядисвания, последното от които в кобалтово синьо. Към третия етаж боята сигурно бе почнала да свършва, защото последните две ръце бяха изкарани през пръсти. Бездомникът пред входната врата ме погледна недружелюбно, но срещу 5 долара си спечелих първия приятел в квартала. Апартаментът беше учудващо сносен на фона на всичко наоколо. Предложих два месеца предплата кеш. Хазяинът, мъж на около 55 с осанка на пенсиониран волейболист, ми подхвърли ключовете и грабна парите. По лицето му прочетох, че смята да ги изпие още тази вечер. Все пак на мен това не ми влизаше в работата.
След като той излезе се огледах наоколо. Навсякъде беше доста тихо. Само съседът явно гледаше нещо като Animal Planet, защото през стената се чуваха някакви чуруликания и ръмженета.
Природолюбител. Сигурно щяхме да си допаднем!
|
