Мис България 2010
Аман от манипулирани конкурси! Нашето предложение е ТУК!
Днеска бившият ми шеф изненадващо цъфна в хотела. Беше с някаква мадама, която представи като Мис България 2010. Помислих си, че нещо не съм разбрал, но той ми обясни, че в този бранш нещата са стройно подредени и разпределени и няма изненади. (Както впрочем и в повечето браншове в България) С тази присъща педантичност явно ненапразно сме били съюзници на германците в две войни.
Куклата кокетничеше и се хилеше, но на въпроса ми от конкурси за Мис, как смята да пребори световния глад, почна да върти очи и се нацупи. Шефа се подсмихна заговорнически и каза, че са наели апартамента на последния етаж на хотела и в момента репетират въпроси от сорта.
После ме дръпна към бара, поръча две кафета и почна:
"Сезонът свършва... Зимата къде ще си?"
Казах му, че не знам. Той погледна към нещо неопределено в далечината и уж между другото попита: "Помниш ли като те пратих зимата в Прага със секретарката да основеш фирма?" И изведнъж фиксирайки ме натърти: "За която никой не трябваше да знае!"
Разбира се, че помнех! Въпреки че от онова пътуване най-яркият ми спомен бе как тичам по улиците и търся за секретарката хапче против забременяване "за следващата сутрин".
"Знам, че пазиш тайна и затова идвам при тебе", продължи той, а аз се правех, че му вярвам. "Този път заминаваш за Виена... Без секретарката. Ще организираш малък офис с 2-3 служители. Познаваш ме и знаеш, че за добре свършена работа парите не са проблем!"
Това явно беше примамката. Чаках заплахата и тя не закъсня: "Но познаваш и шофьора ми!", усмихна се той злокобно. На мен обаче не ми беше до смях, защото за онова животно се носеха легенди. Пък и работата намирисваше на пране на пари... Пак.
"Не знам дали няма да искат да ме задържат в туризма", опитах се да се измъкна и същевременно да си вдигна акциите.
Бившият и както се очертаваше бъдещ работодател ме погледна снизходително: "Вчера говорих с шефа ти тук. Той няма нищо против." И допивайки кафето завърши: "Пък и на стари приятели не се отказва - навремето бяхме с него в Ленинград."
Мдааа... Шефа винаги мисли с няколко хода напред. Всъщност при него това не е трудно. След като повечето фигури от шахматното поле са му задължени още от "доброто старо време".
|