Членове сме!
Днеска кацнах във Виена, оставих куфарите и веднага се заех с регистрацията на фирмата.
Шефа явно бързаше, защото ми обеща бонус ако успея да подкарам офиса до 2 седмици. Така, че направо тръгнах по списъка с институции.
Като поданици на бивша империя сведена до държава с размерите на няколко голф игрища, австрийците са пълни с комплекси и гледат да си ги изкарат на всеки източноевропеец. Особено когато той настоява да регистрира фирма с предмет на дейност "всички дейности разрешени от закона". Явно шефа не знаеше от кой храст ще изкочи заек и искаше да е "Винаги готов!" (както са го учили навремето по пионерските лагери).
След безкрайно мотане по канцеларии и лепене на гербови марки, стигнах до нотариуса. Мадамата беше много делова и не се поддаде на опита ми за флирт. При вида на личната ми карта, каза че с нея не можело и поиска паспорт. Тук вече го ударих на чест, защото с тая карта бях минал граници и митници и когато митничарят на летището "Швехат" намери трите бутилки ракия в багажа можеше да ми напише акт по нея, а сега тук изведнъж не важала! Спомних си как на Нова година при приемането ни в Евросъюза домакинът ревеше с пълно гърло на балкона: "Членове смеееее!" Казах й, че съм член! За съжаление на немски я няма двусмислицата и не се получи ефекта.
Вместо това австрийката извади от чантата си своята карта и ми обясни, че това била лична карта по Европейски образец. Не моята. Чак тогава си спомних как по вестниците бяха писали, че Европейският съюз ще ни съди, защото се бавим с новите документи. Дадох й паспорта, от мен да мине... Но дълбоко в себе си бях убеден, че дори и да направим новите документи, това не променя нещата!
Членове сме!
|