Последният в редицата
Днеска бях на плаж в Кранево. Морето беше бурно, така че повечето туристи се припичаха на пясъка, играеха карти и пиеха бира. Аз не правех изключение. По едно време реших да се поосвежа. Нагазих в морето до кръста и се оставих на вълните да ме обливат и блъскат, като от време на време се гмурках в тях. Бяха доста яки, но приятни и разхлаждащи. Не щеш ли бирата напомни за себе си и докато напразно търсех с поглед тоалет по плажа, природата се оказа по-силна от мен и се сля с морето. Стана ми съвестно и се обърнах към брега да видя накъде се носят бушуващите вълни. Зад мен нямаше никой. Успокоих се. Но само след секунда в съзнанието ми изникна логичният въпрос - а дали няма някой преди мен? Обърнах се и видях на по през 10 метра навътре трима добруджанци, които гледаха в блажен унес небето, лашкани от вълните. Първите двама играеха до преди 10 минути сантасе на съседната хавлия и се наливаха с "Шуменско". Третият беше от чадъра зад мен, където бяха затиснали чаршаф с четири камъка, мажеха се с олио "Калиакра" и набиваха дини "Мичуринки".
Не знам какво правеха те в морето, но осъзнах едно: Бях последният в редицата!
|