Хотелският управител
Явно туристическите истории се харесват най-много. Може би, защото им е сезона. Но ще има и от другите! ;) А сега:
Днеска трябваше да отговарям на оплакване от някакъв англичанин. Паднал до басейна и си навехнал глезена. Винеше плочките, че не са с грайфери.
Управителят на хотела, мъж на около 60, ме прие в кабинета си. Представи се като Великов и се заслуша в историята. От време на време палецът му потъваше дълбоко в носа, той примижваше леко, но след секунда с рязко и въртеливо движение измъкваше нещо, което отиваше някъде под бюрото. Към края на разказа си имах чувството, че там отдолу вече няма място и му предложих книжна кърпичка. Великов ме погледна както стар професор гледа първокурсник и въздъхна: 'Еееех, момче! То ако ставаше с кърпа...!' Замълча за секунда и продължи: 'Ти от колко време си в туризма?'
Отвърнах, че съм от месец и нещо.
Пак същата въздишка. 'Аз съм тук от 36 години! Няма нещо в бранша, дето да не съм видял. Ето например всяка година Април като отзимяваме хотела и пуснем водата, аз знам, че ей тука зад гардероба ще избие!'
Беше ми на езика да го питам що не го поправят, но той продължи: 'Преди седем години новият собственик ме уволни. Мен! Бившият партиен секретар на низовата организация! И сложи любовницата си. Почнаха ремонт и не минаха и две седмици ми звъни на пожар - Аман, заман идвай, че никой не знае къде са плановете за канала и телефонните линии!'
'Е как ще знае, като те са тук', почука се Великов по главата, 'и тук', каза той като потупа желязната каса зад него. 'Навремето всичко прибрах! Както и характеристиките на някои хора...', усмихна се той зловещо.
'Великов, трябва да опиша случая и да говоря със служителите от басейна', казах аз.
Управителят поклати разбиращо глава: 'Ти работиш за чужда фирма и ще свършиш каквото трябва. Но никога не забравяй едно!' Тук той ме погледна строго и изрече с патос: 'Българи сме!'
Настъпи неловко мълчание, прекъснато пак от него: 'Ела утре към 9 часа. Ще извикам спасителя да го питаш как е станало'
Излязох от кабинета като в главата ми кънтяха думите му: 'Българи сме!'
Чудна работа! Трябваше да съм горд, пък се чувствах като на тръни...
|
