При фризьорката
Днеска ходих да се подстрижа. Фризьорката Кичка беше на около 40, тип 'стажувала съм при Стилист Капанов и съм тук само за малко, защото ако знаеш какви предложения имам...' От опит знам, че на такива не трябва да им обясняваш какво искаш, защото така или иначе знаят само един шаблон. Така че седнах и се прекръстих шаблонът й да пасне на главата ми.
Ножиците затракаха. По радиото вървяха новините и фризьорката направи кратък, но задълбочен вътрешен и международен политически коментар. Повечето й изводи се базираха на цената на краставиците и олиото на съседния пазар. Но опитният наблюдател нямаше как да не забележи, че зад тези опростени примери се крие тънко познаване на международните стокови борси. Сетих се за таксиджията, който ме беше докарал до салона и за сказката, която ми беше изнесъл. Зачудих се, защо тези вещи анализатори си губеха времето да карат таксита и да тракат с ножици след като можеха да сложат край например на войните и глада в световен мащаб.
Погледнах Кичка в огледалото и забелязах, че се е отплеснала и приказва с колежката си за ремонта вкъщи. Щракаше машинално без да гледа.
Закашлях се да й привлека вниманието, но тя ми каза да не мърдам и продължи: 'Майсторът, Ванче, дето ми сложи плочките в банята, златни ръце има! И такъв джентълмен! Покани ме утре на кафе и ме пита дали мога после да го подстрижа.' Тук Кичка се захили, а аз внимавах в огледалото да не ми клъцне ухото, като въртях глава и го държах по-далеч от ножиците.
Накрая процедурата свърши. Фризьорката взе огледало да ми покаже прическата и отзад. На едно място имаше дупка и косата беше остригана почти до дъно. Явно и тя го забеляза и възкликна: 'Ах, Ванче, ела да видиш, моля ти се! Този господин има същата дупка по рождение като клиента тази сутрин!'
Погледна ме в огледалото и добави: 'Да не сте братя?'
|