Операция 'Свински черва'
Днеска реших да прегледам e-mail-a си. Нещо, което не бях правил отдавна. Виртуалната кутия бе затрупана с примамливи оферти и като че целият свят се бе впрегнал да работи за моето добруване. Сираче от Нигерия наследило 5 милиона искаше да си ги разделим, от някаква трудова агенция ми бяха намерили работата-мечта, дипломиран фармацевт ми предлагаше (само на мен!) добавка, с която ще подлудя жените, а неизвестна за мен дама с явно телепатични способности и име трудно за произнасяне много искаше да се запознаем, защото била очарована от личността ми!
И аз не знам защо, но ги изтрих всичките. Явно детското в мен беше умряло и не вярвах, че някой може да иска да ми направи добро, просто ей така!
След като разчистих полето, се оказа, че са останали две писма.
Отворих първото. След встъпителните и неозначаващи нищо изречения, Ники от софийския офис ми съобщаваше новината на деня: Другарят Петров е бил заловен в хода на акция "Свински черва", която по-късно е била прекратена своевременно, когато се оказало, че нещата стигат до парламента и лично до... Та сега щели да съдят патрона и всички бивши и настоящи служители на фирмата са призовани като свидетели. Включително и аз. Споменавало се нещо, че тъй като това е последният ми известен адрес съм призован редовно и ако не се явя...
Усетих как настроението ми тръгва надолу и взех да съжалявам, че изтрих всички позитивни e-mail-и. Все пак писмото свършваше ободряващо с новината, че и Големия Макак е бил запрян, а моят статут е на защитен свидетел.
Това не ме развесели кой знае колко. Цялата кореспонденция преминаваше през секретарката и това ме караше да се чувствам горе-долу толкова защитен, колкото и блондинка в лапите на Казанова.
Преминах към второто писмо. Беше от Том. Започваше доста отдалеч с общи фрази за конференцията от сорта на 'огромен успех', 'събитието на годината', после преминаваше към по-конкретни неща като 'истинско удоволствие човек да срещне такива професионалисти-международници' и завършваше с откровеното признание, че седмиците наред непрекъснат стрес са си казали думата и в резултат е избухнал здраво в казиното и стриптийз-бара. Все пак ми благодареше, че съм бил до него в този важен момент!
Помислих си, че сега е моментът да капитализирам бонуса, който бях натрупал в неговите очи, но продължих да чета. Всъщност интересната част на писанието започваше едва сега. След кратка справка за постигнатото в бизнеса през последните години, Том ме посвещаваше в идеята си да инвестира в Източна Европа. Чувал бил, че там било бъдещето. Новото Елдорадо! Нова Европа!
'Та защо да не започнем от България? Този данъчен рай! Mост между Изтока и Запада!', питаше той риторично.
Не помня да се бях напил толкова, че да му ги наприказвам такива. Най-вероятно бе гледал страницата на посолството.
Накрая направо предлагаше да му стана представител и да почваме бизнеса!
Замислих се... Общо взето имаше два варианта. Или му казвам цялата истина за татковината, напивам го до безпаметност и му избивам от главата веднъж за винаги идеята да припарва там, или си затрайвам, оставяйки го с илюзиите му и си редя моята...
Знаех, че нямам избор. Но все пак обичам чувството, когато привидно уж имам.
Залъгвайки се, че все още нищо не съм решил, отворих някакъв роден новинарски сайт да се поразсея малко. Тлъстото заглавие в рубриката 'Пикантерии' ме грабна отведнъж:
'Защитен свидетел цака с български долари в канадски бардак! Вярват му?!?'
|
