|
Днеска си мисля какво странно нещо е живота. Очакваш едно, а става друго. Правиш си планове за нещо, а то излиза съвсем различно.
Ето днеска например си мислех да запразня с приятели Трифон Зарезан или в краен случай да изляза с приятелката ми за Св. Валентин (защо в този ред, виж
историята преди два дни). А се оказа, че шефът ме прати в командировка.
Като свърших работата хлътнах в местния Ирландски пъб. За моя изненада обаче ирландското се свеждаше до няколко избелели знамена
и тримата фъфлещи англоговорящи в ъгъла, които както после разбрах купили къщи в града и по този начин повдигнали показателя "Преки чуждестранни инвестиции" за
региона. Сервитьорката нямаше много работа, така че се заприказвахме и я почерпих един коктейл за празника. С това май я спечелих на моя страна,
защото ме посъветва да не поръчвам от наливната тъмна бира. Правели я в задната стая от изветряло светло, горена захар за
цвят и вкус и малко "Веро" за пяна.
DJ-ят пусна караокето. Единият от британците и някакъв местен бабанко излязоха за дует. Инвеститорът пееше изненадващо добре, но
нашенецът не му се даваше и като видя, че не може да го бие в качеството реши да го надвика. Ревеше като ранен лъв и гледаше барманката.
Тя явно го боготвореше, защото зяпайки го не забелязваше, че бирата, която точи вече се разлива по пода. Със следващото право хоро
DJ-ят елиминира чуждата конкуренция. Последваха две чалги и кючек. Трите мургавелки, които бяха с британците станаха и направиха показно!
Платих и отидох в битовото кръчме на ъгъла. Там поне се надявах да няма изненади.
Св. Валентин и чалга в Ирландски пъб някъде в България.
Да живее глобализацията!
|
