На бензиностанцията
Днеска ходих да заредя бензин. Лъскавите лимузини и джипове на бензиностанцията ме накараха да се замисля дали султанът на Бруней не е на официално посещение у нас. Но един поглед към регистрациите на возилата разсея бързо тези мисли.
Винаги съм се съмнявал, че добре облечените бизнесмени използват за ПИН код цифрите от номерата на джиповете си. Дебеловратият босоглавец, който беше застанал пред банкомата очевидно не правеше изключение. Първият път явно въведе грешен код, защото машината изписка недоволно, а после и той още по-недоволно й тегли една и я ритна с крак. За да няма повече засечки типа се обърна и гледайки крадешком към регистрацията я въведе в устойството цифра по цифра. Банкоматът изписука весело и му изцвъка парите. Оня се огледа подозрително и ги прибра. Само трима от четиримата бензинджии забелязаха какво става. Четвъртият беше с гръб.
Влязох да платя. Работеше само една каса, като на ред да плаща беше униформен. Останалите от опашката чакаха чинно, като само тика на последния в редицата издаваше какво напрежение се бе насъбрало. Човекът на закона не си даваше зор да бърза. Може би по навик.
След като плати бензина и антифриза с две различни кредитни карти, той ги сложи в два различни портфейла, които пък отидоха в два различни джоба с две различни лекета. Подвоуми се за миг дали да не вземе от шоколадчетата до касата, но махна с ръка и излезе. Може би третата кредитна карта не беше в него.
Викът на оня с тика разцепи тишината като с нож:
"Абе вие тук що не вземете да затворите и тая каса! Че поне да сме на самообслужване!"
"Никаква полза няма от вас! Паразити!", измуча втори.
"И онзи глиган бензинджията се ската, та трябваше сам да наливам!", изгрухтя трети, който имаше вид на бременен в десетия месец.
Реших да не остана назад и се включих и аз:
"Ама кой знае шефът им какви смешни пари им дава! Те затова и толкова работят!"
Изведнъж всички млъкнаха и ме изгледаха. Усетих, че това бяха собствениците на лимузините и джиповете отвън - явно все чорбаджии.
"Пета колонка", казах в настъпилата тишина и хвърлих 20 лева на касиерката.
Докато излизах към гърба ми полетяха враждебни погледи. Добре, че никой не уцели.
|
