Face Control
Днеска кацнах на 'Враждебна' и се приготвих за враждебно посрещане. Още от прекачването в Амстердам бях на тръни, щото пътувах заедно с някакви типове, на които само за физиономиите бих дал 5 години без право на обжалване. Но като се приземихме в татковинатa и се сетих, че тук повечето мъжкари така изглеждат, се поуспокоих. Още повече, че на аеродрума явно никой нямаше хабер за мене.
Това, което ме шокира бяха лицата на хората. Вглеждали ли сте се в тях? Намръщени, смачкани лица. Подозрителни, надменни, угоднически. Лица изразяващи цялата палитра на тъмните тонове. От хладната непристъпност на парвенюто до робската податливост на угнетения и унизен човек. Интелигентните, природно одухотворени лица, излъчващи ведрина и независимост имаха почивен ден.
Вглеждайки се внимателно, почнах да се сещам за определени типажи. Това там сигурно бе кварталната мутра, живееща в панелка, но с последен модел джип. Изнесъл остъкления балкон с половин метър, превърнал кухнята във всекидневна и запушващ с Кайена най-малко три коли на паркинга. Щото знае, че никой не може да му се опре.
А това там трябва да е човекът, който се трепе от сутрин до вечер, обаче бизнесът му е по-скоро в тъмната страна на икономиката. Личи си, че има пари, но не смее да парадира с тях, щото няма гръб. Затова разминавайки се с разни безопасни демонстрира самочувствие, но при съмнение за по-силен веднага се свива в себе си и надява маската на услужливост.
Но да се обърнем към нежната част на нацията! Барем намерим там утеха! Красиви са наистина... Само че все ми се струва, че с онази красота на хищническите цветя. 20 години преход няма как да не са си казали думата! Хладна пресметливост, жестове и усмивки сякаш заучени от любимите fashion сериали и списания. Непосредствеността и чарът са изтикани настрана и влизат в сила само ако има защо. Риби-прилепалки със самочувствие изградено върху последната чалга или турската дрешка купена от поредния уж бутиков магазин.
Триумфът на плебеите, копнеещи да са патриции днес.
Изведнъж ми просветна! Ами да! Всеки се прави на това, което не е. На това, което знае, че не може да бъде. Всеки лъже другите и най-вече себе си.
Още не можех да смеля тази мисъл, когато минавайки край две баби продаващи някакви туршии на тротоара, чух едната:
'Казвам ти, Марче. Всичко в тая държава е менте!'
|
