Завесата
Днеска ходихме с приятели да се почерпим по едно за края на сезона.
Както обикновено става в такива случаи едното стана две, после сменихме кръчмата и накрая се прибрах кьоркютюк.
Имаше да бия бая път до вкъщи пък и в това състояние таксиджиите не качваха. Затова отидох да спя в апартамента на единия от компанията.
Докато се чудех защо стаите нямат врати, а завеси, от кухнята се подаде някакъв пес, кръстоска между помияр и Баскервилското куче. Ръмжеше и ме гледаше лошо, а беше и черно. Домакинът каза, че не хапело и ми показа стаята.
Бях доста пиян, но все пак прецених, че звярът през нощта като нищо може да мине пердето и да ми прегризе гръкляна. Затова огледах стаята и почнах да барикадирам завесата с каквото ми падне. Работех без система, но целта бе проста - всичко да отиде пред вратата. Рафтовете последваха столовете, после дойде реда на възглавниците и накрая омотах прахосмукачката.
Легнах си спокоен и съм заспал.
По едно време - трябва да е било на разсъмване, защото в комшиите имаше скандал и жената крещеше, че той се прибирал всяка сутрин в пет - та по едно време усетих, че ми се повдига. Станах и се запътих към тоалета, но се блъснах в камарата пред вратата. Започнах трескаво да разбарикадирам. Прахосмукачката, възглавниците столовете и рафтовете хвърчаха накъдето ми падне и когато вече мислех, че няма да издържа стигнах до завесата! Дръпнах я рязко и..... от другата страна ме чакаше песа! Избълвах всичко отгоре му.
|