На концерт
Днеска ходих на благотворителен концерт. Залата беше пълна. 20 минути след обявеното начало излезе пианистката, поклони се, седна зад пианото и почна да се бори с него. Ако се съди по гримасите, които правеше, борбата беше неравна. Не претендирам, че съм кой знае колко музикален, но етюдите бяха подбрани така, че не можеше да се ориентираш дали тя греши или просто музиката е такава. Огледах се. На повечето хора в салона явно не им беше до класика, а бяха приковали погледи в масата до пианото. Беше отрупана с хапки на саби, ядки, ордьоври, вина и сандвичи тип 'Изкушението на пенсионера' - с препечена коричка. Явно приятната част за след концерта.
На съседа по стол му изкуркаха червата. Пианистката продължаваше да наказва клавишите, напразно опитвайки се да върже някаква мелодия, но какафонията беше пълна и в залата вече се усещаше брожение.
Типът на първия ред до прозореца вляво се пресегна към фъстъците, но строгият поглед на организаторката го спря и той се направи, че си тактува по масата.
Някой стана да си ходи, но се спъна и полятя към сандвичите. Това бе възприето от тълпата като сигнал за юруш и всички се надигнаха вкупом. Тези зад пианото щурмуваха първи и прекатуриха пианистката, която падна върху клавишите и за пръв и последен път от началото на изпълнението изсвири нещо мелодично. Пенсионерът от третия ред, който го бях отписал от сметките, ловко успя да препъне с бастуна си двамина и беше един от първите достигнали масата.
Налапа едновременно три хапки, но сабите явно му се заклещиха в устата. Той изхъхри и ченето му падна на паркета, продължавайки агонизиращо да предъвква залъка. Моментната му слабост бе наказана и тълпата го изхвърли. По-опитните си тъпчеха устата с едната ръка, а с другата прибираха ядки по джобовете. Бях попаднал в окото на циклона и започнах с усилия да се измъквам.
След 10 минути стигнах до вратата и си отдъхнах. С изключение на отпрания ръкав и няколкото охлузвания бях добре. В джоба на сакото си напипах сандвич и лешници.
В тарапаната някой беше пълнил грешния костюм.
|