Три кафета
Днеска ме спряха ченгетата. Говорех по мобилния и бях без колан. Прецених, че няма смисъл да увъртам и се признах за виновен отвсякъде. Дори ми беше на езика да издам, че нямам триъгълник, но реших да им го спестя. И без това бях загазил. Бяха трима и като че играеха етюд от уестърна "Добрият, лошият и злият".
Лошият ми сподели, че съм изгорял сериозно: "Не ти мърда акта, а ще ти вземат и точки. Пък като сложим после и висенето в КАТ по опашки..." Злият не го остави да се доизкаже и излая: "Въобще не му обяснявай, ами давай да пишем! Писнало ми е от такива!" Добрият мънкаше отзад: "Абе, може да му е звъннало гаджето да се уговорят за кафе. Случва се!"
Като чух това ми просветна идея. Казах им, че шефът ми се е обадил да ме похвали и ми е съобщил, че ми дава бонус. Та, то е ясно, че съм загазил, ама поне да почерпя по едно кафе. Добрият ми посочи кръчмата от другата страна на улицата.
Барманът зад тезгяха дъвчеше кибритена клечка, гледаше "Планета TV" и се наслаждаваше на текста: ..."и поръчвай, и поръчвай!" За миг го оприличих на герой от уестърна с ония тримата отвън, но бързо отхвърлих тези мисли. В заглавието нямаше място за четвърти, а и в уестърните няма чалга, нали?
"Три кафета!" изстрелях припряно.
Оня ме погледна продължително, наведе се към мен, така че можех да усетя дъха му на шкембе чорба и попита: "За кого са?" Кимнах към патрулката. Кръчмарят бавно предъвка клечката и фиксирайки ме изсъска:
"120 лева!"
|