|
Днеска станах със самочувствието на шеф. Обръснах се и закусих. Всичко това много бавно и спокойно. Стига вече с баничките на крак и непрекъснатото поглеждане към часовника! Все пак някъде дълбоко в мен не ме напускаше чувството, че нещо не е както трябва. Опитах се да го игнорирам и тръгнах.
Порталът на фирмата зееше широко отворен и пазачът го нямаше. Дори и кучето, този иначе верен мелез с неизяснено родословно дърво, не се виждаше никъде. Коридорите на сградата също пустееха, въпреки че вече беше 10.15 ч. Във въздуха витаеше усешането за Берлин 1945-та. И по-точно момента, когато германците току-що са отстъпили, а руснаците още не са настъпили. Надникнах в няколко кабинета. Беше ровено сякаш са търсили дипломата на Тодор Живков.
Секретарката седеше в стаята си и прелистваше списание "Story".
"Какво става?" попитах я.
"Глория ще изнася бенефисен концерт и пазарувала дрехи по бутиците!" осведоми ме тя, посочвайки статията.
"Къде са всички?" погледнах я кръвнишки, хвърляйки четивото й в коша.
"А! Ами, не знам! Само Ники и Ина са долу."
"Кажи им да донесат счетоводните книги!"
Вече втори час изучавах счетоводството и колкото повече задълбавах толкова по-ясно изкристализираше истината. А тя бе: Фалит с елементи на забатачване. Името на шефа не фигурираше никъде, а счетоводителят беше представен с фалшива фамилия и подпис. Дължахме пари на няколко банки. Но не това ме притесняваше. Срещу трибуквените абревиатури на частните кредитори бяха записани GSM номера със собственици като Големия Макак, Ичо Бокса и Зеления Плужек. Беше само въпрос на време да ме потърсят.
От размисъла ме изтръгна почукване. Докато кажа "да" и в стаята влезе другарят Петров - истинският собственик на фирмата. След него пристъпи горилата му. Което не беше никак лесно, защото трябваше да се наведе и извърне настрани, за да може да се провре през касата на вратата.
Другарят Петров седна, а животното остана прав пукайки с кокалчета.
"Виждам, че си разбрал положението" започна предприемачът и навеждайки се напред продължи: "Ще ти спестя излишен размисъл - бившият ти шеф избяга с много, много," кратка пауза, "много пари! По-голямата част от които мои. Но към момента не това е най-важното за тебе. Главното е, че ти знаеш доста неща за него. Включително и за онази фирма във Виена, която си основал преди време по негово поръчение и която може би ще ни доведе до следите му. Така че сега ти си на ход!"
"Аз всъщност тъкмо мислех да си подавам оставката" измърморих, колкото да кажа нещо.
"Шефе, да му фрасна ли един?" не се стърпя горилата.
Другарят Петров стана, наведе се през бюрото и повтори бавно:
"Ти си на ход!"
Излязоха.
В стаята останахме аз, батакът и страхът.
Толкова с шефството.
|
