Български долари
Днеска се облякох business casual по моите разбирания и в уречения час бях в downtown хотела. Бизнес срещата започна с конференция на тема 'Световната криза и ние'. Лекторите се редяха един след друг, но като се изключат високопарните фрази, това, което казваха можеше да се прочете във всеки уважаващ себе си вестник или да се чуе в кръчмата на градче с що-годе будно население. Всеки от представителите теглеше чергата към себе си и страстите се нажежиха, но все пак до сбиване не се стигна, защото организаторите навреме прекъснаха дебата и ни отведоха в съседната зала за приятната част. Какво беше учудването ми, когато прекрачвайки прага се намерих в напълно оборудвано казино с крупиета мадами достойни за първата страница на 'Hustler' или за последната на '7 дни спорт'. Раздадоха на всеки по 5000 фалшиви долара и играта започна!
Обикновено страшно ми върви, когато играя с неистински пари, така че за кратко време натрупах впечатляващо състояние. Ако тея долари вървяха и в хотелския комплекс, можех да си спретна Нероново парти с всички каки около масата! Мадамата, която ми подаваше печалбите обаче изглеждаше по-скоро отегчена, отколкото заинтригувана - сигурен признак, че доларите нямаха абсолютно никаква стойност. На съседът ми отляво - мъж на около 50 - въобще не му вървеше, но иначе цялото му излъчване бе на човек, който няма притеснения за утрешния ден. Нито пък за е имал за вчерашния. Заприказвахме се и се оказа, че е местен предприемач с бизнес в Щатите и Западна Европа. Повечето хора смятат, че с такива трябва да се говори сериозно и делово за вчерашните котировки на петрола и покачванията на Dow Jones. Моята тактика е друга - направих два пиперливи коментара за русата кака отсреща, подшушнах му един мръсен виц и вече беше на моята вълна. Заложих вместо него и след като спечели за пръв път от началото на играта ме дръпна настрана и предложи: "Защо да не отскочим до истинското казино в Niagara Falls?" И като се огледа добави: "Имам VIP Pass за стриптийз клуба там."
Наистина, защо не?
Вече влизахме в градчето и очаквах всеки миг да извикам като Алеко: 'Ниагарският водопад! Ето го!', но Том зави и спря на паркинга пред казиното. "А Ниагара? Няма ли да го видим?", питах го аз. "Няма какво да му гледаш. Една вода пада там...", изсумтя той и влезе в залата.
Този път парите бяха истински и след първоначалния променлив успех започнахме да губим. Ама здраво! Аз се спрях навреме, но Том продължаваше да хвърля пари като в нафтова печка и колкото повече изгаряше, толкова повече се настървяваше. Сервитьорката, сякаш с логика от някакъв паралелен свят, пускаше все по-подкупващи погледи и носеше все по-бързо питиетата, колкото повече губехме. Том вече петлаеше езика, но продължаваше да залага и когато привърши кеша, извади златна кредитна карта. Тук вече реших да се намеся и го извлачих от масата като ранен партизанин. Той рипаше и се дърпаше, така че осъзнах, че единствения ми шанс да го усмиря е да заместя единия порок с друг.
В стриптийз клуба ни посрещнаха наистина като VIP клиенти. Нямаше нужда и от картата, защото всички го познаваха лично. И най-вече стриптийзьорките. Музиката гръмна и една кака се запромъква с котешки стъпки по дансинга. Изведнъж няколко мъжкаря се проснаха по гръб на пода стискайки в зъби по една банкнота. Том се просна последен, но явно мангизите, които бе захапал, направиха на гърлата най-голямо впечатление и тя се насочи към него. Чудех се откъде е намерил още кеш, след като в казиното вече нямаше, когато се вгледах и забелязах, че стиска фалшивите пари от следобедната игра. Каката вече беше при него и тъкмо се канеше да му направи нещо приятно, когато усети измамата и изписка пронизително като същевременно отскочи панически назад сякаш видяла гърмяша змия. Дремещият наоколо бодигард се сепна и с два скока стигна до Том, изскубна му парите от устата и вече се канеше да го обработва, когато реших да се намеся:
"Чакай, чакай, бро! Стана грешка! Тези са от моите - български долари! Sorry!"
Животното се понапъна да помисли, но явно географията му стигна до Монреал.
'Европа', помогнах му аз.
Оня ме погледна презрително и хвърляйки хартиите на земята процеди:
'Eurotrash!'
Стриптийзьорката обаче ги обра до една и усмихвайки ми се виновно промърмори:
"Следващото лято ще ходя там..."
До края на вечерта танцува само за нас...
|
