|
Днеска продължаваме да търсим къщата на мечтите на британеца. Вече бях изгубил надежда, че ще си хареса нещо, когато попаднахме на Грациела, брокер - стажант на около 35. Това "стажант" ме накара да се подсмихна и се приготвих да чуя пак куп небивалици. Грациела обаче имаше друг подход. Сена отзад с Хари и докато аз карах взе да му говори. Вкара му нелош английски и за няма и пет минути създаде задушевна атмосфера. За къщата все още не обелваше и дума. Но в огледалото гледах, че му показва някакви брошури наведена към него. Нямах представа какви са, а май и той нехаеше, защото го виждах как я зяпа в деколтето. Завоите бяха остри и ту тя беше върху него, ту той върху нея. На половината път я чух да му обяснява, че за нея е важна не само продажбата, но и как се чувстват купувачите в новия си имот и след това. Така че тя периодично ги навестява и им съдейства ако имат нужда от нещо. Грациела уж между другото спомена че обича английската кухня, но че за съжаление на този етап умее да готви само български ястия. Дадох газ да стигнем по-бързо, но не можах да преценя завоя. Завих рязко и Грациела отзад изписка затисната под Хари. Вече ми беше ясно, че къщата е наполовина продадена. Само се молех да е нещо що годе свястно. Преди да слезем брокерката смутолеви, че трябвало да се пооправи това онова, но тя познавала отлични майстори и нямало да е проблем.
Къщата беше като декор от филм за края на света. Хари мислеше, че е романтична. Може би вече си представяше как Грациела се суети около печката по пеньоар и му готви български манджи. Изтъкнах, че романтиката ще е пълна, когато майсторите дойдат и започнат с номерата. GSM-a на Грациела звънна. За три минути употребих цялото си красноречие, за да го накарам да се върне в реалността.
Набутах го в колата и отпраших с мръсна газ. В огледалото видях как брокерката гледа след нас на фона на съборетината, отразяваща сякаш рухналите й мечти.
|
