Гривната
Днеска си мисля, че кой каквото да разправя, всички мъже си падаме по мръсници. Ама по тея най-наточените.
Сервитьорката в кафенето, където редовно си пия Капучиното, е точно такава. Заковава те с поглед още от другия край на бара. А като дойде за сметката те поглежда така, че вече не знаеш къде си и направо й даваш целия си порфейл. И въпреки че знаеш, че от такива трябва да бягаш през девет планини в десета (а и мама така те е учила), все пак я заговаряш и от дума на дума я каниш да излезете.
Направо ти се плаче, когато още на втората приказка разбираш, че с тая кукла нормален разговор не може да се води, но пък ти става приятно, когато улавяш завистливите погледи на другите мъжкари по улицата.
Та днеска за 14 Февруари ходихме да вечеряме в един италиански ресторант. От разговорите ни в кафенето знаех, че би дала всичко за оная гривна в отсрещния магазин, така че сметнах за добре да й я взема. Прибавих и обеци. Бяха доста скъпи, но вместо да се спра, поръчах и подаръчно опаковане, което ми излезе горе-долу колкото подаръка. Излязох от магазина с чувство на удовлетвореност, което обикновено ми липсва, когато пазарувам за себе си.
В ресторанта при вида на бижутата каката изпадна в екстаз, което само затвърди убеждението ми, че съм постъпил правилно изхарчвайки половин заплата.
Наливах й повече от червеното вино, като тя се кикотеше и ме обвиняваше, че съм искал да я напия, но го лочеше на едри глътки. Пускаше и все по-подкупващи погледи, които не бях виждал в кафенето. Явно ги пазеше за такива случаи.
След като свършихме основното и поръчахме десерта, тя си взе чантичката и се запъти към тоалета. Цялата мъжка част от посетителите на ресторанта я изпратихме с поглед. Някъде се чу плесница.
От унеса ме изтръгна полифонична мелодия: "Заведи ме в някоя квартална кръчма...". Идваше от GSM-a й забравен на масата. Обзе ме любопитство и погледнах дисплея. Там бе изписано просто: "Ботушите". Отпих от виното и се замислих. След няма и две минути GSM-a се обади пак. Този път пееше за някаква фланелка моряшка и нейната синя прашка, но екранът сочеше - "Чантата". През замъгленото ми от виното, парфюма, деколтето и всичко останало съзнание, започна да се прокрадва подозрение. Извадих GSM-a си и й звъннах.
На фона на "Шампанско и сълзи" на дисплея се изписа: "Гривната".
|
