В банката
Днеска станах рано и когато банката отвори, бях първият да влезе в салона. Отидох при служителя и докато оня още си допиваше кафето, му казах, че искам да изтегля всичко от сметката. Банкерът погледна в компютъра и видимо се учуди. Мина ми през ума, че може и да няма нищо. Но в следващия миг австриеца почна реч, с която явно целеше да ме задържи като клиент. Клишетата валяха едно след друго и колкото повече се натягаше, толкова по-ясно се убеждавах, че в сметката трябва да има бая сухо.
Оня продължаваше да плещи. Реших да сложа край на тази шарада и му казах да дава парите. Изпринтиха се хартии, сложиха се печати и подписи и ме прати на касата. Но преди да го направи, ме предупреди, че онзи ден е бил направен опит за неправомерно теглене на пари от тази сметка. Имайки предвид, че най-късно след седмица в лицето на другаря Петров ще бъде направен още един такъв опит, му препоръчах следващия път да вика полиция. Охотата, с която се съгласи, ме изпълни с надежди.
Докато чаках на опашката и се мъчех да преценя дали касиерката е омъжена или просто така изглежда, хвърлих един поглед на документите. Сега аз бях наред да се изненадам! Учудих се как шефа оня ден не е застрелял някой като са му отказали достъп до сметката. За къде, къде по-малки суми са ставали сакатлъци, а това тук... Надявах се да имат едри. Иначе с тая чанта бях за никъде! Е, все пак са банка - няма да ми ги дадат в звонк, я!
След половин час се озовах на улицата, здраво стискайки дръжката на чантата. Чувствах се, като че току-що съм ограбил банка... Което всъщност не беше много далеч от истината.
До обяд свърших още полезна работа. Самолетът ми беше в 18.30, така че имах време да обядвам.
Ресторант "Червения бар" в хотел 'Sacher' е винаги една добра идея, въпреки че името му навява двусмислени асоциации. Или може би точно за това. Докато хапвах се загледах през прозореца. Изведнъж ме връхлетя мисълта, че всичко това е някакво безумие. Случвало ли ти се е да си премислил всичко, но внезапно, когато вече няма връщане, да погледнеш нещата от коренно различен ъгъл?
Полифоничната мелодия на GSM-a ми ме изтръгна от унеса. Беше Вернер. Доволен от живота и най-вече от Гинка. Да! Българско, значи висококачествено! За съжаление това напоследък май важи само за жените и природата. А всъщност било ли е някога иначе?
В 16h бяхме на летището. Знаех, че другарят Петров ще го върти на шиш и рано или късно ще изкопчи за къде съм летял. Така че не му попречих да се увери, че полета ми е за Лондон.
Накъде прекачвах от там, бе друг въпрос!
|
