Днеска

Днеска летя за Ню Йорк. Още докато чаках Boarding Call-a на Хийтроу ме обзе съмнение дали не съм сбъркал Gate-a. Бледоликите определено бяхме малцинство. Всичко останало беше някаква паплач, каквато не съм и предполагал, че може да съществува. Едва когато стюардесата на British Airways ни поздрави на борда се успокоих, че съм на прав път.
В самолета беше истински Вавилон. Имах чувството, че бяха представени всички раси известни по земята, както и някои неизвестни. Сякаш настъпваше края на света и Ной бе събрал всичко накуп.
След като излетяхме и набрахме височина, пилотът тръгна между редиците като подхвърляше някакви британски шеги. Това ме накара да се замисля кой кара самолета. Колкото и да имам вяра в техниката, мисълта че сме на 10000 метра над океан пълен с акули и пилотът нехае, не ме караше да се чувствам комфортно. Единствената ми утеха бе, че после няма да се заплесне подир стюардесите - всички бяха на по 50, с лица като восъчните маски от музея на мадам Тюсо. Всъщност знаеш ли пък...? Има всякакви извратеняци. Не може всичко във филмите да е само плод на разюзданото въображение на някой режисьор.
Махараджата до мен се бе съсредоточил и медитирайки държеше самолета. Не знам защо, но бях склонен да му имам повече доверие, отколкото на пилота. Дори стоновете от тоалетната зад нас не можеха да го разконцентрират. А там явно се правеше отчаян опит да се създаде кръстоска, над която после учените щяха да си блъскат главите как да я класифицират и нарекат.
Дългата опашка пред граничния контрол на летището JF Kennedy ми даде възможност добре да огледам служителката. Всъщност бях почти сигурен, че тя тук е само part-time, а основно се снима в 'Стар Трек - Следващото поколение'. Дойде и моя ред.
'Каква е целта на Вашето посещение?', уж небрежно подхвърли тя, но очите й изучаваха всеки сантиметър от лицето ми. Такива обаче на мен не ми минаваха - вече бях преминал през школата на шефа. Все пак прецених, че няма да ме разбере ако й разкажа за другаря Петров и Големия Макак.
'Туризъм.', отговорих кратко.
Каката ме пропусна, вратите се отвориха и се озовах в страната на неограничените възможности.

2007-2010(c)dneska.com Всички права запазени! Публикуване и всяка форма на комерсиално използване става само след писмено съгласие от Dneska.com. Съдържанието е плод на авторската фантазия. Всички имена са измислени

E-mail

Disclaimer: dneska.com не отговаря за съдържанието или услугите предлагани от други организации на тази или чрез тази страница!

Всички истории

(най-популярните са означени с * )