"Пристигащи"
Днеска летя за София. Таксито ме докара до Виенското летище 'Швехат' час и половина по-рано. След изпробване на всички парфюми и безплатни лакомства по фрийшоповете, намерих gate-a и зачаках boarding call-a.
Оставаха може би 40 мин., когато почнаха да се нижат и останалите българани. Те се познават лесно - или по смачкания вид и изтърканите пуловерчета (на път се тръгва винаги със старите дрехи и сандвича в джоба) или по торбите с подаръци (да няма изненади на въпроси като 'Какво си купи там?').
Все пак приятната изненада за мен бяха няколкото бащи, които пътуваха с дъщерите си (или внучките?). Имаше нещо много патриархално в начина, по който им говореха - чак се разчувствах. Ето бащите (или дядовците?) бяха спестили някой лев да покажат на наследничките си една от европейските културни столици. Явно между другото бяха и понапазарували, защото девойките стискаха в ръце маркови торби от виенските бутици.
Вече в самолета една от тези двойки седна до мен. Без да искам слушах разговора им, който отначало ми се стори леко извратен, но постепенно започнах да осъзнавам грозната истина - Тя беше секретарката, а той шефа, който я беше закарал на неделен шопинг във Виена. С преспиване. Бизнес асистентката се мъчеше да подсигури от сега посрещане на Нова година в Париж, но той се измъкваше по тъча с мъгливи формулировки като 'Ще видим...', 'Знаеш, че е криза...', 'Разходите растат, пък и жената не спи...' и други от сорта.
Секретарката обаче бе с едни гърди напред (не само буквално) и предложи не съвсем лишен от логика бизнес план: 'Пухчо, знаеш, че Петко по цял ден се скатава! Уволни го! Радо иска да расте, а има и потенциала. Остави го да върши работата и на двамата! А и в тази криза не можем да си позволим Коледно фирмено парти!... Пък и нали ще бъдем в Париж!' усмихна му се тя подкупващо и откопча предпазния колан. Бащицата плъзна ръка по бедрото й и примижа като сит котарак.
На летище София багажа излезе изненадващо бързо. Съседите ми по седалка тикаха пред мен количката с куфарите и излязоха първи в залата за посрещачи.
Напудрената матрона, която явно чакаше бизнесмена, при вида на секретарката изпадна в умопомрачителна ярост и с викове: "Ела тук нещастна никаквице!" я хвана за косата и почна да я влачи из фоайето на "Пристигащи". Kаката пищеше пронизително обирайки праха и фасовете по пода, за радост на зяпачите, но не пускаше торбите с Виенския шопинг.
Шефа й я погледа, подсмихна се и измърмори: "Еми, аз й казах да се подстриже!" След това махна на един таксиджия и изчезна...
|
