Днеска

Стажантът

Днеска обядвах с Вернер - австриеца, който назначих във Виенския офис. Още тогава шефа го изтегли на обучение тук. Явно целта беше да му покаже челния български опит във воденето на фирмените дела. За има няма два месеца така му проми мозъка, че пет години университет и четири лета стажове в Германия и Люксембург се оказаха безвъзвратно загубени и изтрити. Това, за което шефа нямаше време, го довърши българската действителност. Вернер тръгна по чалгаджийници, хвана си приятелка тип мръсница и на въпроса в последното допитване "Колко още време искате да отделите за обучение в нашата фирма?", посочи несъществуващия отговор "До живод!" (правописа негов).
Както може би се досещате, откакто е тук гражданинът на бившата Хабсбургска империя ходи на уроци по български при някакъв самозван даскал, който се пада чичо на приятелката му Димитричка. Е, взема му малко скъпичко, но каката му го препоръчала горещо като native speaker с богат опит. Според мен в Горно Нанадолнище може да минава за native speaker, пък и за чичо гледа доста стръвно Димитричка, но това мен не трябва да ме интересува, нали? Те нека си говорят във фирмата, че й бил бившия сводник. Важното е момчето да научи езика! А това очевидно му се отдава, защото вече е навлязъл в тънкостите и двусмислията на нашата реч омайна, сладка и всеки петък изпраща колежките с многозначително намигване: "Приятно прекарване на уйкенда!"
Шефа е много доволен от развитието на нещата. Явно прибира от еврофондовете бая пари за назначен стажант-специалист, защото го води на някаква безумна заплата, а му дава колкото да има за пиене и чалга. Пък и друго си е да се похвалиш на другите чорбаджии на маса, че имаш шерп австриец. Така че гледа да му поощрява всички пороци и го тика все по-надолу по спиралата на разврата.
Та докато сърбаше супата и опитваше предпазливо от пачата, Вернер ми разказа как шофьорът на автобуса тази сутрин подвиквал на някаква стара жена докато се мъчела да се качи. На разтворения пред мен лист прочетох записаното: "Аиди бързу ма, стиа са халосфа, мама та!"
Въздъхнах, помислих малко и му преведох - "Шофьорът е искал да каже: Не бързай, че да не се удариш, майко!"

2007-2010(c)dneska.com Всички права запазени! Публикуване и всяка форма на комерсиално използване става само след писмено съгласие от Dneska.com. Съдържанието е плод на авторската фантазия. Всички имена са измислени

E-mail

Disclaimer: dneska.com не отговаря за съдържанието или услугите предлагани от други организации на тази или чрез тази страница!

Всички истории

(най-популярните са означени с * )