|
Днеска имах да копирам разни документи и заседнах на ксерокса за половин час. В съседната стая при главния счетоводител влязоха шефа и др. Петров. Счетоводителят е стар и доказан професионалист със стажове в СССР и Куба. Изпитан стар боец. Но явно нещо беше сгафил. Др. Петров така викаше, че дори и ксерокса, модел 1993 г. не можеше да го заглуши. Отначало счетоводителят нападаше, но постепенно премина в защита и накрая в глуха отбрана, признавайки: "Добре де, ще го пишем като грешка на растежа!" Това вече вбеси другите двама и се изля същинска тирада: "Грешката на растежа, Златев, беше преди 10-ти, когато всичко беше общо! Сега всичко това е наше и нямаме право на грешки! Защото иначе няма да има и растеж!"
Това наистина ме обърка. Преди 10-ти ни учеха, че всичко е общо т.е. наше и затова да бачкаме без грешки. Сега чорбаджиите пък повтарят, че фирмата е като крава от която всички се храним. Та да работим яко и ще сме добре т.е. един вид фирмата е пак наша. От това общо обаче полза няма. Или както се казва в една песен: "Всичко ни принадлежи, но нека се разходя и видя кое е мое!"
Взех документите и тръгнах към офиса си. Вратата на маркетинг отдела беше отворена и вътре някой пееше: "Няма не искам, няма недей! Аз съм твоят маркетингов змей!"
|