|
Днеска трябваше да го играя Human Resources - съкратено HR. Или побългарено яйчар.
Интервюто щеше да бъде за административен асистент и секретарка. Бях пуснал обяви с клишета като 'работа в динамичен екип' (разбирай, правиш всичко каквото ти се каже), 'бонусна схема обвързана с резултатите' (благодарение на ловкия счетоводител за пред данъчните фирмата винаги е на загуба) и за секретарката - 'представителна външност' (нещо като 90/60/80).
Подозирах, че фирмата е само параван, така че способностите на персонала не означаваха нищо за шефа. Още по-малко пък за мен...
Но реших да пробвам австрийците доколко се хващат на чорбаджийски клишета.
Или всички бяха много пекани и ме пързаляха или наистина много си вярваха. Единият даже така се припали колко издържал на на товарване и стрес, че поиска да работи на 50 часова работна седмица.
Стахановци не ни трябваха, така че назначих Вернер - добродушен току-що завършил студент, тип айляк и очевидно без амбиции и мечти в живота. Поне нямаше да се бута в краката на шефа с планове за кариера.
След солидния обяд в близкия китайски ресторант пристъпих към приятната част. Или поне аз така си мислех...
Ако секретарката трябва да е цветето на офиса, то в следващите два часа влизаха само бодли и тръни. От магарешки нагоре. Явно един мой приятел е прав твърдейки, че евентуално погрозняване на жените в България би бил сигурен признак, че се превръщаме в нормална Европейска държава.
Гледах все пак бъдещата секретарка да е поне малко по-красива от Вернер. С течение на времето обаче сетивата ми така затъпяха, че вече гледах да е поне малко по-чаровна. За да не стана жертва на уморота и да избера нещо неподходящо отвреме навреме отварях чекмеджето до мен и поглеждах снимка на секретарката от българския офис.
Накрая ми писна. Ударих ключа на офиса, излязох на улицата и тръгнах да се разхождам напосоки.
Както е казал поетът - И утре е ден!
|