Днеска се събудих с пролетно настроение. Може би защото цяла нощ котараците мяукаха протяжено под прозореца. Или защото комшията отгоре от ранни зори тупаше пролетно килимите си. Но това не можа да прекърши ведрия ми устрем. Направих си весела закуска и излязох на разходка.
Всичко беше зелено, птичките пееха, но докато карах към парка усетих, че има и още нещо, което разведрява обстановката. Замислих се дали не е радиопредаването, в което поканените политици се надпреварваха да обещават как ще ни оправят, но бързо отхвърлих тези мисли. „Няма да е и от хубавия път“, рекох си заобикаляйки поредната дупка. Едва след като направих ляв завой без никой да ме засече, ми светна! Празник е! Градът е празен!
В парка също нямаше почти никой! С риск някой да ме обяви за саможив, но не ми липсваха тъмните субекти ломотещи на не знам си какъв диалект, люпещи семки и плюещи през две алеи та в трета. Не знам защо, но бях склонен да прежаля и компанията на майките говорещи си на „ма“. А след като завих и видях, че капанът където обикновено дънят чалга е затворен, благодарих на провидението! Дори и ромският оркестър без име си бе взел почивка.
Тишина! Човек, дето се казва, няма кого да напсува, пък било то и на ум.
Беше късния следобед, когато се качих на колата и потеглих обратно.
Наслаждавах се на слънчевия ден и на празните улици, когато забелязах нещо тъмно влачещо се откъм баира. Движеше се бавно, но бучеше и святкаше, та го оприличих на градоносен облак. Стелеше се близо до земята, но изпущаше мараня, която затуляше слънцето. Карах към него и осъзнах, че рано или късно ще се срещнем. Пуснах да проверя чистачките дали работят. Напомпих и малко течност. Прещраках и дългите. Дотук добре! Почнах да си спомням за разни филми по Discovery – „Оцелях като по чудо“ и други от сорта. Погледнах в жабката. Празна! Няма фенерче, няма бисквити! Батерията на GSM-a почти изтощена, резервоарът почти празен! Обля ме студена пот и като на филм ми минаха пред очите заглавията на утрешните вестници - „Смерч отнася самотен шофьор. Дави го.“, „Поясът в жабката става задължителен от лятото“, „Оставки в министерството на вятъра и мъглите“. Беше вече късно да бягам и се приготвих за срещата от трети вид. Изведнъж ми се причу някаква глъч идваща откъм облака и докато се чудех дали да вярвам на ушите си, той ме връхлетя. Клаксони, ксенонови фарове, чалга и гръм от спукани гърнета ме заляха и завъртяха като в центрофуга. Не сварих да затворя прозорците навреме и бях наплют от няколко страни, а през люка ми се изсипа съдържанието на пепелник неизпразван от Перникум. Орките прииждаха с псувни и ревове и за да стане 3D симулацията пълна, замириса на лук и пот. Ако се съди по регистрациите на квадригите, градът бе обкръжен и настъпваха от всички посоки...
В лето Господне 2012-то Сердика падна отново. И отново...
|
