Днеска ходих на адвокат. Човек и добре да живее все ще му се наложи, а на мен с тези показания като защитен свидетел направо ми беше задължително. Понеже знам, че с представителите на тази професия шега не бива, поразпитах тук-таме и накрая ми препоръчаха адвокат Искрен Лъжански по прякор "Поразяващата Уста", син на известния навремето адвокат Лъжан Искренов. Вземал по лев на минута, но иначе нямал грешка!
Преди уречения час бях седнал на по бира с приятел и унесен в сладки приказки едва не пропуснах срещата, но се усетих навреме и изхвърчах от бирарията. На излизане се изкуших да пусна една вода, но реших да не инвестирам в сивата икономика плащайки 50 ст. без касова бележка.
Адвокат Лъжански бе седнал зад масивно махагоново бюро, щракаше нещо на компютъра, а на кутрето му проблясваше пръстен с огромен червен камък. Вероятно фалшив. Примляскваше с уста и приличаше по-скоро на паяк, оплел мрежата си и очакващ поредната си жертва. Вратата зад мен хлопна и аз инстинктивно погледнах към часовника на стената. 16.05. Не исках да губя време в празни приказки, а и си бях подготвил въпросите, но юристът с ловко движение измъкна кутия бонбони и ми предложи със заучен жест. Взех си една и чак като я лапнах усетих клопката. Беше от онези карамелените, лепкави, с които рискуваш да си извадиш 2-3 пломби и трябва да ги дъвчиш много внимателно. Няколко минути млясках без да мога да кажа дума и гледах безпомощно как времето тече. 5 лева по-късно преглътнах и след като си прочистих гърлото с услужливо подадената вода, започнах да излагам проблема си.
Адвокатинът слушаше замислено, барабанейки с пръсти по бюрото си, като от време на време цъкваше нещо в компютъра. Усъмних се да не играе някаква онлайн игра и му зададох ребром въпроса, който ме интересуваше. Предния ден бях чистил риба и си мислех, че няма по-хлъзгаво нещо от пъстървата, но трябва да призная, че отговорите на адвокат Лъжански определено водеха по точки. Като на бензиностанция времето течеше, с него и парите, а аз все едно, че наливах в пробит резервоар. Амбицирах се и започнах да задавам въпроси, чийто отговор според мен трябваше да бъде еднозначен. Но явно думите 'да' и 'не' не съществуваха в речника на събеседника ми. Вече беше пет без десет, а не бяхме я докарали до никъде. След безкрайни увъртания, усуквания и сложни формулировки адвокатът завърши със сентенцията: 'Абе то какво ще роди жена и какво ще реши съдия не се знае!' Предполагам от Римското право.
От друга страна "Поразяващата Уста" владееше безупречно женското изкуство хем да ти дава надежди за благоприятен изход, хем да охлажда ентусиазма ти и така разпалваше още повече интереса ми. Тънкият психологически момент беше, когато аз така се запалих по казуса, че се впуснах в безконечен спор забравяйки и време и пари. Но както се казва фактите не спират да съществуват дори и да ги игнорираме. В 17.20 не друго, а изпитата бира ме накара да приключа беседата. Погледнах часовника, уговорих си час за следващата седмица и помолих да ползвам тоалета.
На излизане платих сметката и си тръгнах. Вървейки по тротоара погледнах калкулираното време за правни услуги.
Адвокат Лъжански беше включил и тоалета. С касов бон!
|
